ДА! Anna's: нещо френско без претенции и вкусно при това

Когато човек прочете дълго име на ресторант, какъвто е случаят с Anna's alla francaise, или Анна по френски / Анна ала франга, както биха го превели преди век и звучи по-забавно, малко се стряска, защото звучи претенциозно.

Ресторантът, заел най-гъзарския в София и сменилия няколко заведения, включително и в парижки стил ъгъл на ул. Оборище и ул. Сан Стефано, обаче не е претенциозен, а е стилен и приятен, при това - което е най-важното - и вкусен. За разлика от псевдофренски, но с претенции като Fake French.

Има както обичайно меню с френски привкус (от гъши дроб до рататуй и обратно), без да се стига до маниащина, така и брънчово за уикенда. Което пак е ала франга. Как иначе да приемем Crepe alla Reine - Палачинката на кралицата, която е солена? А и омлета по френски в 2 варианта - с типичните за страната сирена или със сьомга и крема, сервирани с прясна салата и с ленените брандирани кърпи на заведението, което прави отлично впечатление, защото у нас тези важни детайли се пренебрегват.

Има и Киш Лорен и Крокове, както подобава - чудесно място за онова нещо между закуска и обяд, което и ние вече търсим и искаме през първата полонвина на дните в уикенда, които започват по-късно от делниците ни.  

Специално отбелязваме обслужването - професионално, сдържано и учтиво, както в добро френско заведение, както и интеериора, който не маниерничи, а е точно, какъвто трябва да бъде - ненатрапчив и достатъчно уютен, за да не се чувства човек принуден да яде бързо и да бяга, както в нехаресвания и с основание от нас Fake French.

Червена точка и за цените - приемливи и без изцепки, дори за нещата, които биха понесли и повече волности. 

Който помни легендарното заведение Анна, което беше много на мода през 90-те и в началото на този век, няма да намери общо - няма го ретро двора в Стария Лозенец, няма ги Свещите, както наричахме помежду си онзи ресторант. Но и новата Анна на най-престижното кюше в милионния град си заслужава.

Борис Ангелов