ДА! Versace: Добре дошли в къщата на гения в Маями с нас

Също като в онази сутрин на 15 юли 1997 г. и ние като Джани Версаче тръгваме от култовото Нюз Кафе на Оушън Драйв в Маями срещу уникалния плаж. Заведението е сложило портрети и спомени за най-известния си клиент, на когото дължи световната слава и поне 90% от своите посетители, защото наистина е последното място, където той сяда, както всеки ден.

Великият дизайнер – номер 1 в света по онова време, става от любимата си маса и бавно се отправя към своя дом на 3 преки – нещо като 300 метра. Не знае, че по стъпките му е неговият убиец – мъж, с когото е преспал за една нощ. Няма охрана, нито пък предчувствие какво го чака.

И е застрелян на малките стълби на портата на своята импозантна къща. Новината обикаля света, а една от най-скърбящите е принцеса Даяна, която само месец и половина по-късно също ненадейно ще намери смъртта си.

Новина, превърнала Версаче и хасиендата му в легенда и мит. Какъвто остават и досега. Casa Versace / Versace Mansion e първото място, което всеки иска да посети, когато е в Маями.

Да прекрачи отвъд стълбите и да влезе в митичната къща на гения, която беше и главно действащо лице в посветен на убийството му световен тв сериал, заснет в нея.

Е, ние го сторихме с целия възможен късмет.

Не сме търсили и не сме опитвали да запазим маса. Оказа се, че за празничните дни, когато бяхме в Маями, това е било и невъзможно. Мястото е било fully booked.

Как успяхме ли? Просто симпатичната девойка – фейсконтрол ни хареса и ни намери веднага място за обяд и то в любимата беседка край басейна на разкошната вила – къща от много къщи.

Човек прекрачва първо във фоайето, някогашният хол на маестрото, който сега е превърнат в лоби на бутиковия хотел, в който са превърнали любимия му дом, с прекрасен бар.

Пространството всъщност е открито, но по маямски тертип – това го има и в друго супер топ заведение, където ще ви заведем, е покрито с платове като бели платна, които да пазят от слънце и от дъжд.

Интериорът е решен като испански замък, а пред основните входове има статуи в неокласически стил, посветени на отделните континенти.

Срещу съвременния бар има кула, през която човек може да се качи на горните етажи. Ретро мебели, витражи и балкони, гледащи към лобито, създават интригата в архитектурата на неповторимата къща.

Време е обаче да влезем в Светая светих – любимия вътрешен двор на Версаче с мини басейна с декорация на любимата му Горгона Медуза, която беше превърнал в символа на своя световен бранд.

Край него е снимана най-култовата му реклама с голите Каудия Шифър и Силвестър Сталоун, тук е сервирана всяка от фамозните му вечери, включително онази, насред която близката му приятелка Мадона гони друга негова дружка – Дженифър Лопес, току-що изгряла звезда, по най-обиден начин.

Когато затвори очите си, човек лесно си представя цялата картина, въпреки че се намира насред глъчката на изпъненото с хора пространство, където сега сервират не за суперзвезди, а за 300 души на „квота”. Квотата е 2 часа. След като изтекат, никой няма да ви изгони, но ще ви гледат така, че сами ще си тръгнете.

Затова някои гости се възползват максимално от своето време в имението на Версаче, като дори се топват в басейна на гения, отлично поддържан и днес, близо 30 години след смъртта му.

Все едно, сядаме на масата и ни поднасят менюто. Както в много елитни ресторанти от този тип, които са по-скоро туристически – примерно в Сине вагон в Париж, където сме ви водили, то е фиксирано за обед.

Цената е 65 долара без задължителния бакшиш от 20%, който винаги трябва да имате предвид, че ще ви вземат в Маями, дори да не го пише в менюто. И няма никакво значение доволни ли сте или не сте от обслужването. Туск, разбира се, то е перфектно.

Интернационалният отбор, в който – казват – имало е българин, но не успяхме да го срещнем, работи бързо и акуратно, умерено и вежливо.  Келнерите са толкова тренирани, че умеят за секунди да направят цяла серия чудесни снимки на гостите – всеки иска да се снима, особено – ако като нас е настанен на едно от най - добрите места.

Сред наичните по 8 опции за предястие и основно избираме салатата на Джани (чери домати,краставици, авокадо, лук, марулки, пармиджано и лимонов дресинг) и прекрасен филе миньон.  За десерт мини Павлова за десерт с чаша шампанско Pommery, чиято алтернатива тук е прочутото италианско пенливо вино Ferrari, но – учудващо – не най-високия му клас Perle’.

Само споменаваме – бутилката шампанско – това е любимото на монакското княжеско семейство – е 98 долара – доста по-евтино, отколкото в среден софийски ресторант. Два пъти и половина по-скъп е черният хайвер, който тук сервират с блини, но не сме го опитвали.

Има и голямо меню с повече опции, но повечето хора дори не го поглеждат. Омаяни от уханието на естествените рози на масата и загледани в прекрасните фрески по стените.

На мнозина не им се тръгва, та напуснали масите, се отбиват за малко в тесния и сумрачен малък бар до лобито, където пият по още едно-две преди да напуснат това не само митично, но и мистично място, обитавано от духа на Версаче.

Има нещо специално тук, което няма как да се усети и в най-лъскавото от култовите заведения наоколо, а те не са едно и две. Има нещо неповтримо. Както всеки път, когато се докосваме до историята. ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ ТУК!

Борис Ангелов