Добри Войников - улица, наречена на училище, където брит и соц се преплитат в романтика

Една от най-ромнтичните улици на милионния град - със закръглената форма, старите дъвета и прекрасните сгради - от ъгъла с хармонията от двете страни - брит стила на Биологическия факултет и къщата отсреща в подобен стил е Добри Войников. Всички здания - независимо от епохата и "строя" - дали от 30-те години, от 60-те или от ръба на вековете - миналия и нашия, все са с малки дворчета. Общинският гений-кръстител не е мислил много по названието - вероятно е решил да нарече улицата на известното училище на нея - 35-о, дало на града най-дългогодишния му кмет, та и образователен министър Йорданка Фандъкова, премиера - бивш, а може би и скорошен служебен Главчев и още именити възпитаници.

Добри Войников е известен на повечето от нас с навършващата 155 години вероятно първа българска комедийна пиеса Криворазбраната цивилизация - диагноза и присъда за нацията ни, позната най-вече като тв мюзикъл на Хачо Бояджиев. Но всъщност е сред основателите на това, което днес е БАН, а се е наричало Българско книжовно дружество още 9 години преди Освобождението от Османско иго.

Образованието е целият му живот. Учи при възпиталия повечето големи възрожденци Сава Филаретов, както и при основателя на българската журналистика Иван Богоров - издател на първия български вестник. И съосновател на БАН с ученика си Добри Войников. Нашият основен герой е един от първите българи с наистина солидно образование, получено във френския колеж Сен Беноа в Цариград през 1858 г.

През следващите 20 години до смъртта си е учител. Докато преподава в родния си Шумен българска история и нотно пеене като ученик на унгарски маестро по няколко инструмента: цигулка, флейта и китара, пише учебници. Прави и ученически хор, оркестър. Пише учебници и книги. Даже Кратка българска история. И ръководство по словесност - базата на цялото ни езикознание. 

Емигрира в Румъния, където пише и поставя Криворазбраната цивилизация, в която прави на пух и прах типичната българска черта - чуждопоклонничеството, както и псевдомодерността. Той има своя театрална трупа с оркестър, за която сам създава и пиесите, и музиката за тях. Съчетава директорството на българско училище в странство с издаването на вестници.

Връща се в Шумен преди Освобождението, вече като руски поданик. По време на войната го правят директор на сиропиталище в Търговище, където умира от тиф през 1878 г., на 45, а е погребан в Търново, редом с Кольо Фичето. 

Борис Ангелов