Епопея на забравените: Скай клуб и Биад

В миналата серия припомнихме за първата култова дискотека на демокрацията Орбилукс и за нейната последователка Ялта. Днес ще спрем вашето на внимание на още едно място за танци, което съществува в центъра на София и днес, но под друго име и в друг стил.

На площад Възраждане в сърцето на милионния град има едно голямо червено здание, чийто цвят не е случаен. При соца то се титуловаше Профсъюзен дом на културата Г. Димитров – нещо като сталинистка предтеча на НДК.

В кинозалата на въпросния дом след избухването на демокрацията изникна една от първите модерни дискотеки на София, наречена кой знае защо Скай клуб. Хитовите за онези времена тръбни мебели, дансинг на сцената пред сваления бял екран – мястото си беше странно отвсякъде. Но идеята за дискотека в някогашно кино бе радостно подета. В средата на 90-те Слави Бинев направи още една – в култовото кино Петър Берон, където се роди сегашната ни десница преди 25 години.

А самият Скай клуб се прероди в ново заведение на същото място. От десетина години бившият профсъюзен дом на културата е известен на всички като Син сити. Това беше големият храм на чалгата в нейните златни години. Макар и освежен преди време, той днес не се радва на същата героична слава, поизместен от по-новия клуб на същите собственици Найт Флайт. Ала навремето Син Сити – Града на греха, надви не кой да е клуб, а първата мека на фолка БИАД...

Той още си е на мястото, макар да е далеч от старата слава, която имаше през втората половина на 90-те години и до средата на първото десетилетие от новия век. Отново новоизбраният депутат Слави Бинев разработи заведението и го наложи като дестинация номер едно за любителите на чалгата. Даже се превърна в историческо през гангстерския период, защото именно там Жоро Илиев му би един и беше осъден от магистратка, която до днес е култова поради изхвърлянето си от съдебната система преди 2 години, че чак стана вдъхновение за главния образ от тв сериала 7 часа разлика, където в нейната кожа влезе Ваня Цветкова.

Старите софиянци знаят БИАД – клуба в мазето на сградата на Научно-техническите съюзи при соца, като родно място на естрадата. Именно там запяват, полу апокрифно първите ни модерни попзвезди Емил Димитров и Мария Косева – съпругата на големия актьор Никола Анастасов. И пак там невръстната Богдана Карадочева взема микрофона, запява на френски и изведнъж се превръща в знаменитост, канонизирана със Златен Орфей. Случката е описана в култовото парче на Тодор Колев Жалба за младост, по-известно като Нямаше още никакви хора около кафенето Кристал.

За кафенето, което днес го няма, за неговата градинка, прочула се преди демокрацията с първия митинг срещу соцрежима, а след нея – като средище на нищите ни художници – в следващия епизод от Епопеята на забравените места в София.