Имаме 30 сек. да се презентираме, а ето и как

Колко време имаме, за да се харесаме на другите, независимо дали на първа лична или на първа делова среща?

Не 15 минути, според стария златен лаф за славата, а само 30 секунди е истинското внимание, което другите ни отделят. В тях трябва да успеем да им представим веригата:

Проблем – последствия – решения – резултат

А най-добре да вмъкнем и шега/афоризъм. Която е супер, ако може да бъде самоирония с нас, но никога с професията ни.

Тя може да бъде включена в самопрезентацията ни и извън 30-те секунди, в които вече сме грабнали вниманието и сме успели мислено да прегърнем другия / другите, както разказвахме във вчерашния лайфхак по темата.

Как да стане максимален ефектът? Като направим кратка пауза между самопрезентацията и шегата. ПАУЗАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ ПРИЯТЕЛ НА ПРЕЗЕНТАТОРА. Разбира се, кратка и смислена.

Създаваща допълнителен интерес и внимание към нас от страна на онези, към които адресираме комуникацията.

Самопрезентацията всъщност е управление на вниманието на другите, както писахме във вчерашния епизод.

Как постъпваме, ако сме попаднали в нов колектив – все едно дали в училище, университета или в работата, и трябва да се представим пред него или поне пред шефа му?

Преди влизане, по правилото, че първо трябва да имаме информация за слушателя/слушателите и да покажем, че се вълнуваме за тях. Най-просто е да заприказваме някого и да цитираме това в 30-те си секунди. Когато сме рекрутнали 1 човек и използваме на тази база НИЕ в самопрезентацията си, вече сме създали МОСТ с всички и имаме шанс да внушим, че всички заедно сме вече екип.

Друго важно правило е първо да говорим за мястото и хората му, а не първо за себе си. Защото така даваме възможност да ни задават въпроси и да ни дадат повече време от заветните 30 секунди.

Понеже златното правило е:

ОТГОВАРЯМЕ, ДОКАТО НИ ЗАДАВАТ ВЪПРОСИ

Въпросите показват интереса към нас. Ако ги няма, значи сме изгубили и него.

ШАНСЪТ, АКО НИ Е МНОГО ВАЖНО ДА ПРОДЪЛЖИМ КОМУНИКАЦИЯТА Е НИЕ ДА ЗАПОЧНЕМ ДА ЗАДАВАМЕ ВЪПРОСИ, ПО ВЪЗМОЖНОСТ ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗЧИСЛЕНИ.

Най-погрешният подход е, вместо с история, да започнем с изброяване на това какви сме – разни титли и постижения, защото освен досадно, в мнозина от слушателите би могло да породи и завист, а това е първата крачка към неприемането ни.

САМОПРЕЗЕНТАЦИЯ НЕ ЗНАЧИ САМОРЕКЛАМА, НО САМОИРОНИЯТА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА

Според аудиторията, ние калибрираме и представянето.

Хората, които се мислят или са БИГ БОСОВЕ НЯМАТ И ЗАВЕТНИТЕ 30 СЕКУНДИ, КОИТО ДА НИ ДАДАТ ДА СЕ ПРЕДСТАВИМ. ИЛИ СЕ ПРАВЯТ, ЧЕ ГИ НЯМАТ, КОЕТО СИ Е ВСЕ ЕДНО ОТ НАША ГЛЕДНА ТОЧКА.

В този смисъл, най-глупавото нещо, с което можем да започнем е клише.

БИГ БОСОВЕТЕ ЧЕСТО ИМАТ СВОИ ФРАЗИ – КОПЧЕТА, КОИТО ВКБЮЧВАТ, ЗА ДА ПОКАЖАТ ДОСАДА. Казват ги и така затварят комуникацията и т.н. ПРОЗОРЕЦ НА ВНИМАНИЕТО, който при тях, както вече почертахме – е по-тесен от общоприетия.

Обикновено тези хора търсят бързи отговори на няколко въпроса от нас:

Кои сме?

С кого сме?

Какво правим?

Как изпадаме от рамката – можем ли да рискуваме разумно и да управляваме себе си, а значи и другите?

Добро начало и за делови, и за лични срещи, е да започнем собственото си представяне с думите:

„Представете си, че...”

Те включват ВЕРИГАТА: ВЪОБРАЖЕНИЕ – ЖЕЛАНИЕ – ЩАСТИЕ

Други такива думи - бутони са:

„Последният път, когато....”

„Спомнете си, когато....”

Изобщо, лайфхакът, който дават международните експерти, за да се потопим в представянето си и да увлечем другите с него е следният:

„Самопрезентацията е песен, която изпълняваме с удоволствие”!

Борис Ангелов