Изпитанието на парите и ЗАЩО НЕ СА ЗА ВСЕКИ: Изкуството да искаме и изкуството да вземаме

Как милионерите да станат милиардери, а редовите хора да заживеят по-добре финансово? Това е темата на днешния психологически лайфхак, свързан с някои натрапчиви мисли, които имаме особено в периода на дългите празници, когато си пожелаваме неща, но и харчим над възможностите си.

Основното, което е важно всеки от нас да признае честно пред себе си: какъв ресурс има и какво да прави с него.

Зад парите стои много повече – чрез тях човек се стреми към свободи, към емоции, към преживявания, към вещи, някои от които всъщност са достъпни и без пари.

Гледаме цените на апартаментите и къщите и се фокусираме колко пари ни трябват, за да получим това.

А всъщност има и други варианти да го постигнем – наследство, постижения, награди, други предложения.

Като си поставяме цели с конкретен финансов еквивалент, губим онова, което стои зад парите

Цел пари е неефективна – как да измерим колко пари стигат, когато те никога не стигат по метода на Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече” – стойността им се мени и се обезценяват.

Важното всъщност е да бъдем наясно: като печеля парите за какво ги използвам, плюс какво стои зад тях!

Какво можем да променим в себе си, в организацията си, в пазара – това стои зад парите и вече е ефективна цел, защото парите се превръщат в нещо повече – проект, инвестиция, постижение......

Главното е Съзнанието и Мисленето, без които няма как просто хей така да станем богати.

Изменението на дохода е нещо съществено, но за да ни се получи, то зависи от нещата, които искаме да ПРОМЕНИМ в себе си и околната среда.

Често човек не получава желаното, защото не е на правилното място, но трябва да осъзнава това. Може да бъде поради липса на синхрон между личните цели и целите на организацията например, а това пък често е, защото липсва разговор какво всъщност и точно искаме.  Много хора имат такъв проблем заради очаквания, които не се сбъдват – пак се връщаме към Синдрома на отложения живот, фалшивата скромност и горделивостта, която е 1 от 10-те гряха според Библията, освен че е и психологическо препятствие.

Трябва ДА УМЕЕМ ДА ИСКАМЕ и да осъзнаваме достатъчно ли даваме, за да получим – но не с илюзии, а реалистично. Да бъдем нясно какво искаме и какво може да ни се даде – дава ни се най-доброто, което може да ни се даде.

При фалшивост в преценката по този въпрос следва огорчение.А обидата е инфантилност – води до психически и оттам здравословни проблеми.

 ПАРИТЕ НЯМАТ КОЛИЧЕСТВЕНА ВРЪЗКА С ВРЕМЕТО

Понякога не ни достигат, защото нарушаваме системните закони.

Няма как да искаме много, но нищо да не правим или малко да правим – не става без работа, без идеи и без постоянство.

Както би се похвалил татко Фройд, много от погрешната ни награса И към тях идва от детството. Важно е как се е мислило и се е говорило за парите в семейството – прието е било да се работи къртовски, да се мисли ден за ден, да се спестява много с жертви и лишения, да се харчи разумно или пък над възможностите.

БОГАТСТВОТО Е ВЪПРОС НА НАМЕРЕНИЯ И ВОЛЯ ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ

Т.Е. КАКВО ИСКАМЕ ВСЪЩНОСТ И НАИСТИНА ЛИ ПРОБЛЕМЪТ НИ Е В ПАРИТЕ.

Психолозите са разбработили дори карта доколко можем да поставяме ясно въпросите, свързани с парите. Или по тяхното определение: как да искаме парите на другите (няма друг начин да добием, когато своите са недостатъчно).

Изкуството да искаме се тренира, а с опита се и развива. Трябва да бъдем наясно, че винаги има откази. Така че трябва да се убеждава, а да не се проси, да се разбира, че става въпрос за проектност, а не за проста консумация/консуматорство.

Тренировъчната база за искане помага и за преодоляването на житейски препятствия, каквито винаги има множество по пътя към богатството.

Второто, което е продължение на изкуството да искаме е:

Изкуството да вземаме – това е преди всичко усещане - чувстваме ли парите като свои, дори да разполагаме с тях.

Богатите са по-стиснати, защото не смятат, че са богати, защото мислят проектно и мислят за разполагаемото като за живо и част от бизнеса, а не като за затворено с 3 катинара лично ковчеже/сейф/трезор

Предприемачеството, този дух на отношение към парите, което е в основата на богаството, се предава от семейството или с много труд се култивира.

Така стигаме до третата съставка на заможността:

Изуството да трупаме с удържане – пропускателната способност, която е индивидуална – дали оставяме нещо „за черни дни” или спестяваме процентно, или максимум – зависи от личния сценарий за живота на всеки човек

То е изкуство не само да разполагането с пари, а и с време, вътрешни ресурси – таланти/дарби, качества, меки и други умения, компетентности.

НЕ БИВА ДА СЕ ПЛАШИМ ОТ АМБИЦИИТЕ СИ – МНОГО ХОРА НЕ УСПЯВАТ ИМЕННО ОТ СТРАХ ОТ ПРОВАЛ. А, КАКТО СМЕ ПИСАЛИ:

СТРАХЪТ ОТ ГРЕШКА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРЕШКА

Понякога автоцензурираме себе си заради средата – някой / нещо от живота ни в момента ни убеждава, че другият живот – промененият – не е за нас. Напротив, трябва да вярваме, че ще се справим, че ВСИЧКИ ОТГОВОРИ СА В НАС, понякога не си задаваме правилните въпроси, за да ги намерим

Няма такова положение като „всичко пробвах”

Просто не бива да работи Синдромът на отложения живот

Ако нещо наистина ви вълнува, има защо – има изход, и най-вероятно трябва да се пробва да променим нещата.

ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЦЕЛИТЕ И ОТТАМ КЪМ ПАРИТЕ Е ОПРЕДЕЛЯЩО

ПАРИТЕ СА НАШ ПАРТНЬОР – АКО НЕ ГИ УВАЖАВАМЕ И НЕ ГИ ОБИЧАМЕ, НЯМА ДА СЕ ПОЛУЧИ – ПАРИТЕ НЕ СА ЗА ВСЕКИ, както гласи формулата за успеха на една известна бг милионерка, която е стартирала от възможно най-губеща позиция в сиропиталище.

Според психолозите ВРЪЗКАТА С ПАРИТЕ И БОГАСТВОТО ПРИЛИЧА НА ОТНОШЕНИЯТА С ХОРАТА – СТРАХОВЕ, ЗАВИСИМОСТИ, НЕДООЦЕНЯВАНЕ ИЛИ СПОКОЙСТВИЕ, БАЛАНС, УВЕРЕНОСТ, ИНТЕРЕС, РАЗВИТИЕ.

Да знаем колко има на сметката е важно, както да знаем какво е здравословното ни положение.

За много хора парите са мотиватор да не се връщат там, където вече са били – идва най-често от детски травми на недоимък. Това е чест случай, при който се движим по ЗАКОНА ЗА БАЛАНСА в живота.

Човек интуитивно търси равновесието – проста психология: където е имало силен дефицит, може да се получи силен профицит. Много от най-богатите хора са били много бедни на младини. И обратно: неуважението към парите на деца, родени в достатък, става причина за финансовите им провали.

Има и хора със страх от големите пари от типа на „големи пари – големи проблеми”, без да са разполагали някога с такива, което също е белег за психо травми от бедност.

Това може да бъде страх от завистта на другите, страх от загуба, страх от посегателство върху нас, страх от обществено отхвърляне, защото хората не обичат богатите – те всички са свързани в омагьосан кръг.

Правилният подход не е да се игнорира, а ДА СЕ ПРИЕМА С БЛАГОДАРНОСТ, КОЕТО ОСВОБОЖДАВА СЪЗНАНИЕТО И ПОЗВОЛЯВА УМНОЖАВАНЕТО НА РЕСУРСА НЕ САМО МАТЕРИАЛНО, НО И МЕНТАЛНО.

Принципно е много важно да допускаме, или – както обичаме да пишем – да си разрешаваме. И за парите, и за всичко друго, което е полезно – т.е. носи полза, която всъщност е наша цел, когато се занимаваме с нещо. И да не си поставяме окончателно таван, който не сме пробвали дали пък не можем да вдигнем по-високо.

Страхът от бедност, също като страха от богаство/много пари, е разновидност на страха от провал и чувството за срам и вина, което най-често е насадено в детството от семейството и води до множество психологически проблеми, за каквито вече сме писали.

Дори или особено, когато парите са власт, отново не става дума за самите пари, а за други неща и друг смисъл – т.нар. система от убеждения / ценности.

Изпитанието на парите има и друга страна – мисленето тип „да го духат бедните”, идва от усещането за парите като власт, която – както е известно развращава, ако човекът не е зрял. И лесно става зависим. Което, като всяка друга зависимост, е психологически проблем.

Това показва, че вместо свобода, в такива случаи парите са донесли несвобода – човек е притежаван от това, което уж притежава.

ЩЕДРОСТТА НЕ Е СВЪРЗАНА С ПАРИТЕ психологически, твърдят категорично експертите!

Разделянето с парите не бива да бъде инфантлино. Не помагаме на някого, когото лишаваме от възможност да се реализира, като го подкрепяме финансово. Важно е да се знае и този психологически феномен, особено по празници, когато ни се иска да бъдем по-щедри и по-добри.

Борис Ангелов