Кабала: Човекът е желание - ето как да научим какво искаме, за да получаваме максимума с действия

И днешният ни психологически лайфахак, също като вчерашния, е посветен на кабала-психологията. Тя е основана на разбирането как да получаваме от живота МАКСИМУМА.

За да го правим, първо да осъзнаем какво ВСЪЩНОСТ искаме – невинаги това е  успех, пари, отношения, непрекъснато сме в търсене. За да няма после в душата дупка - пустота, която искаме да запълним.

Живеем в материален свят, но той и свързаните с него постижения не ни изпълват докрай.

Усещаме го чак, когато се появи чувството е, че когато достигаме нещо, което е хубаво за нас, то е хубаво и за другите. Изпълва ни споделянето, взаимността, щом правейки нещо, помагаме и на другите.

Кабала повелява:

Желанието е най-важното. Човекът е Желание.

Важен при това е и дългът – тогава, когато чувстваме, че трябва да направим нещо. Но и той на практика е желание или е съвместим с желанието.

Успяващите хора ВИНАГИ СА В ДВИЖЕНИЕ. Движение към въплътяването, сбъдването на желанията.

От едно желание идва друго, искаме повече, когато ни се получава.

Въпросът е да знаем как да поискаме. Как става?

1.    Започваме с малките, простите желания.

2.    Релизираме ги и пожелаваме още - така ще постигнем повече.

В началото искаме материалното, както го правят децата. Това е нивото на инфантилност. Зрялата личност иска повече от това.

Кои са 3-те нива на Желанието:

Желание за материалното – неща, храна, пътешествия

Желание за признание – уважение, авторитет, вече споделяне и взаимност

Желание за знание – СЪзнание как работи Вселената – Вселенската мъдрост  от духовна гледна точка, която споделяме и обогатяваме хората

Можем веднага да минем на 3-то ниво – Желание за мъдрост, което ще изпълни другите 2 нива.

Това е желанието на душата – наричаме го предчувствие, вътрешен глас, шесто чувство. То е знак, че сме уловили какво става във Вселената и поискваме това, което усещаме, че ни приляга.

Осъзнаваме тези неща, когато всеки е насаме със себе си – може чрез медитация, може да е изливане върху белия лист на текст или музика. Във всеки случай е нематериално е: енергия – чувство.

За да реализираме желанието на душата – действаме.

Важен кабалистичен инструмент е Паузата

Времето се ускорява, а в процеса на постоянен бяг, трябва да спираме за малко – секунда, минута, час, за да погледнем от друг ъгъл/страна, като го правим  само в съзнанието си.

В това число постоянно трябва да осъзнаваме, че ВИНАГИ ИМАМЕ ИЗБОР  - ТОВА СЕ НАРИЧА ОТГОВОРНОСТ ИЛИ РЕШЕНИЕ  И Е ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЗРЯЛАТА ЛИЧНОСТ.

Задачата е да не се въвличаме емоционално – да не се разстройваме от дадена предизвикателна ситуация, а да спрем за малко своята реакция.

Как става това технически:

1.    Казваме си „стоп”.

2.    Тук и сега поглеждаме на ситуацията от друг ъгъл, даваме си време да вземем най-доброто решение спрямо голямата картина

3.    Да изберем правилно, а не да се поддадем на страх или гняв, които ни карат да реагираме незабавно и най-вероятно – грешно

Природата на човека е да привикне да мисли, че друг е причина нещо да не му се получава - вечно тъсим кого да обвиним. Най-лошото е да обвиним себе си, защото обикновено след това се наказваме. Напротив, правилно е да се питаме и да си отговаряме: кое и как мога да направя по-добре.

Вместо да търсим кого да обвиним, важно е да осъзнаваме, че проблемът ни не е човек, дори да не е прав, а ние, ако не сме свършили всичко, както трябва. Проблемът е реакцията, която създава допълнителни трудности. Тя е нашият враг.

Паузата ни позволява да погледнем друго яче на ситуацията и да намерим най-доброто решение за нас в нея.

Така елиминираме и обичайното за много хора, склонни да поглеждат всичко през настроението си, което също е грешка.

Паузата ни дава шанс да се адаптираме към ситуацията и да я приемем, като да опитаме и да я обърнем в своя полза от типа „всяко зло за добро”, което е правилното мислене.

Така научаваме да контролираме своя живот. Ние самите, а не някой друг или „Съдбата”, „шанса”, т.е. нещо встрани от нас....Всъщност се изисква наше участие и ДЕЙСТВИЕ.

Това е така наречената АКТИВНОСТ, ВМЕСТО РЕАКТИВНОСТ.

След като умеем да правим паузата, гласът на душата ще ни подскаже кое е истинското ни желание – това ли искаме все още, или – „с оглед на създалата се ситуация” – вече на дневен ред е всичко.

Стресът от ситуацията заглушава този глас, тази Вселенска мъдрост, която ни води по добър път.

Всичко е въпрос на Желание, колко истинско и колко силно е то, какво се готовим да направим, за да го реализираме/сбъднем.

Това е като маратон – едни искат да бъдат първи, втори, трети, а повечето имат желанието непрекъснато да стават по-добри.

Който не реализира желанието си, той просто не е проявил достатъчно търпение, упоритост и искреност за сбъдването му.

Това, разбира се, е много по-трудно от диванната философия, но такава е Вселенската мъдрост.

Не бива да ограничаваме себе си. Най-често го правим не, защото не можем да постигаме желаното, а защото не поискваме. Реалистично в повечето случаи става, защото лежейки/седейки на дивана, подреждаме в главата си дългия списък от неща, които трябва да изберем, да решим и да направим.  А това ни плаши. Или просто ни мързи.  Най-често това е класически инфантилизъм – отказ от поемане на отговорност.

Такива хора лесно обясняват успеха на другите, самоизяждат се със завист и се чувстват неудобно в собствената си кожа, което са белези на незряла личност.

Всички са способни да поемат ОТГОВОРНОСТ – няма вродена роля на Господар или Слуга. Трябва да се учим да слушаме и да разбираме себе си.

Нехама Синвани