Как да се разбираме със себе си и с другите: Да приемем не значи да се съгласим?

Когато в детството ни казват често: „Шшшшттт, тихо”, когато казваме нещо важно за нас, поставят ни постоянни изисквания и ни подлагат на пресинг, свикваме да потискаме характера си. Което поражда желанието, когато вече сме големи и няма кой да ни „шътка”, да говорим, а не да слушаме. Ето защо  говорим на един език, а не се чуваме и не се разбираме. Привикнали сме към вътрешен конфликт, който ни пречи да чувстваме, да действаме и изобщо да живеем.

На тази тема сме посветили нашия днешен психологически лайфхак.

Главният ни проблем е, че не слушаме себе си. В главите ни има цял хор от гласове, който не спира да ни „шътка” – вътрешното ни дете, вътрешната ни майка, вътрешния баща.

Налага се да се разходим, да седнем на пейката в парка и просто да ги изключим.

И така да си дадем време и внимание да слушаме себе си, за да се научим да мислим и да действаме за себе си, за да успяваме после да можем да слушаме и другите и да бъдем разбираеми за тях.

А ние, независимо какво чувстваме, включваме покер - фейса, отсъстваме духом, говорим нещо трето – отново изниква вътрешният конфликт, който ни пречи да бъдем слушани и разбирани.

Достатъчно е да осъзнаваме какво чувстваме, за да можем да слушаме и да разбираме себе си и другите.

Когато слушаме истината,  не бива да го правим само с ушите / главата.

Така започваме да съществуваме в Пространството на Желанието, а то възниква от чувствата – превръщаме се в човек, който си задава прости въпроси и търси техните прости или не толкова прости отговори

Първо трябва да престанем „да се правим” – да играем роли, да слагаме златни и други маски, покер фейс и т.н.

ДА СИ ПОЗВОЛЯВАМЕ ДА ЖИВЕЕМ В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС СВОИТЕ ИСКРЕНИ ЧУВСТВА НИ ПРАВИ ЩАСТЛИВИ, ОБИЧАНИ, СЛУШАНИ И РАЗБИРАНИ

Устроени сме така, че вечно ТЪРСИМ СЪОТВЕТСТВИЕ, а всъщност не ни е естествено да отговаряме на чужди стандарти.

Ето лайфхак как да го преодолеем първо чисто физически:

Отпускаме раменете и стомаха, получава се ефектът да гледаме назад, да се съберем в себе си като състояние, да бъдем СПОКОЙНИ.

Лайфхак как да го преодолеем психически:

Да съумяваме да говорим за своите чувства.

Когато се научим наистина да го правим, ще ни бъде лесно да говорим и с другите и така да си спестяваме проблеми в отношенията. Трябва винаги да помним:

ДИАЛОГЪТ Е МОСТ, А НЕ САМОУТВЪРЖДЕНИЕ НА СТРАНИТЕ

НЕ ДЕМОНСТРИРАМЕ, НЕ ИЗОБРАЗЯВАМЕ, ВАЖНОТО Е РЕАЛНО ДА СЕ ЯВЯВАМЕ/ДА БЪДЕМ.

Това е смисълът, който да превръщаме в действие

ДА СИ РАЗРЕШАВАМЕ ДА БЪДЕМ, ДА ОЗВУЧИМ, ДА НЕ ПРЕДАВАМЕ СЕБЕ СИ

ДА ПРИЕМАМЕ – НЕ ЗНАЧИ ДА СЕ СЪГЛАСИМ! А ДА УВАЖИМ ИЗБОР, БЕЗ ДА ПРЕДАДЕМ СЕБЕ СИ.

Казваме какво чувстваме, а не какво мислим

Как най-добре можем да слушаме и да разбираме другите?

Да бъдем внимателни и да бъдем „целите слух” – живо ухо, да гледаме в очите, да попиваме, да чувстваме/съчувстваме, което често не правим.

Да не прекъсваме това със скролинг – събеседникът усеща, че вече не го слушаме.

Когато слушаме внимателно и искрено, по-бързо можем да се договорим.

Защо? Защото на хората не им се случва често, на някои направо не им се вярва, че истински ги слушат и ги изслушват, което пък култивира неуважение към себе си..

Дори да ни е скучно, се учим да бъдем ВЪВ внимание. Това винаги високо се цени и поради това се помни. И често, усетил, че наистина е слушан, човекът скоро замлъква и сам съкращава словото си. .

Защото отсъства елементът на усещане за предателство..А присъства реална емпатия, за която всички имаме огромен дефицит при силно намаляващо човешко присъствие и общуване в ерата на смарт-устройствата.

Слушаме човека, а не просто чакаме моментът да дадем „своите 5 стотинки” по темата, за да се изявим – супер често срещано в момента.

КЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЛУША СЕ ОРИЕНТИРАТ ВСИЧКИ И ВСИЧКИ ГО ТЪРСЯТ, А НЯКОИ ДАЖЕ ГО ЦЕНЯТ ОЩЕ ПО-ВИСОКО, ЗАЩОТО ГО СМЯТАТ ЗА ПО-МЪДЪР И ПО-ДОБЪР И СА ПО-СКЛОННИ НА ВЗАИМНОСТ И МУ ДАВАТ ДВАТА КЛЮЧА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВПЕЧАТЛЕНИЕТО ИМ – ДОВЕРИЕ И СИМПАТИЯ, за които вече сме говорили и сега отново се убеждаваме как да ги използваме.

На всичко отгоре така човек се учи да говори правилно, за да бъде слушан – използва формата „аз”, т.нар. аз-съобщение, още по-добре „аз чувствам”, вместо нападателното „ти”, гарнирано с последващо обвинение, или пък безличното и често доста, или поне в известна степен, неискрено „ние”.

Това показва на другия, че не се показваме външно и не участваме повърхностно в диалога, а включваме вътрешната си същност.

След като престанем да се правим, запитаме се и си отговорим какво чувстваме, започваме да забавяме ритъма – разхождаме се, дишаме,хапваме – всичко това правим бавно, изключваме телефона и другите устройства за час – в противен случай НАРИЧАМЕ „УМОРА” ВСИЧКИТЕ СИ ЧУВСТВА.

Това, което препоръчваме е най-прекият път към слушането на себе си и, когато после започнем да говорим, автоматично и успешно съединяваме чувствата, мислите и действията и успавяме по-лесно да постигнем желаното

Така се научаваме ДА ГОВОРИМ НАИСТИНА ВАЖНОТО, А НЕ ДА СЪЗДАВАМЕ ШУМ, какъвто без друго в съвременния свят имаме в прекомерни измерения – буквално и преносно.

НАУЧИМ ЛИ СЕ ДА ГОВОРИМ ПРАВИЛНО, ЩЕ МОЖЕМ И ДА СЛУШАМЕ ПРАВИЛНО, А И ДА БЪДЕМ СЛУШАНИ И ИЗСЛУШВАНИ, А СЪЩО РАЗБИРАНИ ПРАВИЛНО.

Трябва да си позволяваме да изключваме временно, когато настина ни се иска, и излишните правила – примерно, когато ни се прииска да хапнем повече шоколад или джънк-фууд, да го правим БЕЗ ЧУВСТВО ЗА СРАМ И ВИНА.

Без взривове и прекалени излишества, естествено.

Тогава и най-„вредната” храна ще ни бъде реално полезна. И нищо чудно изобщо да не ни се отрази на фигурата, защото сме съединили чувството/желанието, мисълта и действието и осигуряваме повишено изгаряне на енергията от полученото удоволствие.

ДА СИ ПОДАРЯВАМЕ ПО ЧАС НА ДЕН САМИ НА СЕБЕ СИ!

При общуването с деца, вместо „шшшшштттт”, за да не шуми, докато говорим, може просто ние да излезем от стаята, като това не бива да ни кара да се чувстваме, че сме изгубили ролята на Господар на положението или на дома, не падаме от пиедестала на великия Родител с главно Р. Защото създаваме човек, който ще бъде възпитан добре, вместо да се прави и да се доказва – психологически дефицит, а значи и проблем, посредством копирането на нашето поведение и създаването на щампи на бъдещото тяхно поведение

Такова поведение създава мост за диалог, взаимно слушане и изслушване между поколенията, създава искрено доверие и симпатия и в резултат – самоуверени и зрели хора, а не страхливи инфантили

Общуването и с по-младите особено, но и с другите хора трябва да изхожда от личния опит, което прави разказа интересен, понеже е искрен и личен, а не „научно” според прочетеното и обобщеното.

Борис Ангелов