Как се реагира на нет-агресия, кой и защо я използва?

3 март е една от датите с най-засилена интернет-агресия, тази година идваща след уикенд, в който тя беше подхранена силно от срещата Тръмп-Зеленский. Какво представява тя, кой и защо ни я причинява и как да реагираме на това? Ето ги темите на нашия днешен психологически лайфхак, разчоплени от професора по психология в Колумбийския университет, САЩ, С. Комиссарук.

Най-често агресията в интернет, особено в социалните мрежи, е пасивно-агресивно състояние (в следващ текст ще разчепкаме по-детайлно този тип поведение извън виртуалната среда).

И е лошо прикритие на СТРАХ/СЛАБОСТ/НЕУВЕРЕНОСТ от страна на агресиращия.

Това е също така БЯГАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ, каквато бихме поели при влизане на конфликт лице в лице. Защото сме наясно, че изразили злобата и агресията си, ще си го получим. Ще изпитаме болка.

Ние го избягваме, смятайки, че притежаваме БЕЗНАКАЗАНОСТ и сме скрити зад анонимността и/или липсата на директен контакт.

Психолозите смятат подобен тип поведение, каквото е нет-агресията за проява на вътрешното ни дете – НЕЗРЯЛОСТ и ИНФАНТИЛНОСТ.

Агресията в интернет не са само изригванията на т.нар. кенсъл-култура или култура на отричането на гледната точка на познати и приятели във Фейсук например, която кара някой да осъжда агресор чрез агресия (простете за потретването, но няма как).

Такава агресия са също толкова любимите на мнозина отзиви, които обичаме да правим като пишем клиентски отзиви.

СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО НИ РАЗДЕЛЯ, ОСВЕН ВСИЧКО ДРУГО, НА ПРОДАВАЩИ И КУПУВАЩИ – ДВЕ НЕПРИМИРИМИ РОЛИ, КОИТО ЧЕСТО СЕ СМЕНЯТ.

Защо този вид агресия е толкова обичан от нет-потребителите?

Просто е: създава идеята/илюзията за ФОРМА НА ВЛАСТ, чрез която НАКАЗВАМЕ и/или я използваме като КОМПЕНСАЦИЯ НА КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ у самите нас, създаден ни в някаква друга наша роля. Т.ец форма на ОТМЪЩЕНИЕ.

Как работи?

Пишем ужасни коментари, често анонимни или с измислено име, или дори като себе си, понеже заради разстоянието се имаме за недосегаеми, за хотел или ресторант. Хващаме се за някаква дреболия и я използваме – ах, колко хитро – за да ВРЕДИМ СЪЗНАТЕЛНО, в това число, разбирайки, че ЩЕ ОЩЕТИМ РЕАЛНИ ХОРА, КОИТО НЯМАТ ВИНА за директното недотам сръчно представяне на рецепционистка или келнер. Ние бихме си простили за допускането на дребната грешка, но за другите сме безмилостни – НЯМА ПРОШКА.

Някои ги мързи да бъдат агресивни с коментари и просто наказват с оценки – вместо 5 пишат 1 или 2, отново съзнавайки, че в големите вериги за настаняване или хранене, това ще доведе до глоби не само за конкретния извъшител на дребната грешка, но и на още десетки или стотици негови клиенти.

ПСИХОДРАМАТА НА ВЕЧНО НЕДОВОЛНИТЕ е толкова масово явление, че някои от тях не се задоволяват с тази агресия, те претендират не само да наказват, но и да получават финансови компенсации. Които обаче не лекуват, а само задълбочават ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ИМ  НУЖДИ ОТ КОМПЕНСАЦИИ  - Т.Е. КОМПЛЕКСИ.

Всъщност, в някои случаи упражняването на този тип агресия, както и на всяка друга, ни носи КРАТКОТРАЙНО ОЛЕКВАНЕ, понеже изхвърляме кортизола.

Вместо това обаче е много по-добре да използваме за същата цел нещо, което качествено подобрява нашето психологическо състояние като спорта.

КОЛКОТО ПО-УНИЗЕН СЕ ЧУВСТВА НЯКОЙ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ КРИТИКУВА И СЕ ОПИТВА ДА НАКАЗВА.

Някои от нас са склонни да не си признават истинските причини за агресията дори пред себе си и започват да вярват в невъзможното – ЕДИНСТВЕНАТА ИСТИНА, НА КОЯТО УЖ СА НОСИТЕЛИ.

Това е и основата на кенсъл – културата. Повече в дълбочина по тази тема ще навлезем в следващ лайфхак.

Но сега даваме рецептата как да реагираме на нет-агресията.

Когато ние не сме в толкова тежко психологическо състояние, че да се смятаме за задължително прави по всички въпроси, лекът за собствената ни душа е ПРОСТО ДА СЕ ИЗВИНИМ.

ИЛИ ДА СЕ ИЗВИНИМ И ДА ИЗТРИЕМ АГРЕСИВНИЯ СИ ПОСТ/КОМЕНТАР, КАТО ТАКА ПРИЗНАЕМ ПРЕД СЕБЕ СИ, ЧЕ НЕ СМЕ ПРАВИ.

ИЗВИНЕНИЕТО, ЗА РАЗЛИКА ОТ АНОНИМНАТА ИЛИ ДИСТАНЦИОННАТА АГРЕСИЯ Е ПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ.

И е проява на зрялост. Т.е. връщане на възрастния на мястото на инфантила – вътрешното разглезено дете.

Другата позиция – когато сме в позицията на жертва на осъществена срещу нас агресия е по-сложна.

Вариантите са поне два:

Първият е да игнорираме агресора.

Вторият е да се направим, че приемаме онова, което казва, да не спорим с него, което той токова би желал, за да се чувства как ни наказва. Така изчистваме съзнанието си, а на него остава да му тежи.

Както неведнъж сме писали в нташите психологически лайфхак материали:

СИЛАТА Е ЧОВЕК ДА МОЖЕ И ДА ЗНАЕ ТОЧНО КОГА ДА СПРЕ!

Като, разбира се, не бива да се сърдим на агресора, приемайки по този начин част от болката и страха, който го кара да влиза в тази роля.

Трябва да осъзнаваме, че той е, дори без да разбира, жертва, и се държи като жертва, което винаги е пасивно-агресивно поведение.

И се крие зад отправянето на всякакви обиди, ехидности, фалшиви представи за надмощие.

Нужно е да съзнаваме и още нещо:

ОБЩЕСТВОТО СТИМУЛИРА ПАСИВНАТА АГРЕСИВНОСТ ПОРАДИ ВСИЧКИ НОРМИ, КОИТО НАЛАГА, А ТЕ ОТ СВОЯ СТРАНА КАРАТ ХОРАТА ДА ИЗПИТВАТ НЕУДОБСТВО, АКО НЕ СА УВЕРЕНИ ДАЛИ ГИ НАРУШАВАТ.

Това лесно личи по основния слоган, който помним от зората на демокрацията и важи с пълна сила за нет-агресорите: Много сме, силни сме.

Една от тях неотдавна използва една от любимите клиширани езикови форми, използвани при такъв проблем от носещите го в себе си: „Целият цивилизован свят”. Което не е нещо по различно от комунистическото: „Цялото прогресивно човечество”.

Какво означава преминаването на лична основа от нет-агресорите и как да реагираме на това, а те да се лекуват – очаквайте в следващия ни лайф-хак материал. С чието мото ви черпим отсега:

НЯМА ЛОШИ ХОРА, ИМА ХОРА, НА КОИТО ИМ Е ЛОШО / СЛУЧИЛОТО ИМ СЕ Е НЕЩО ЛОШО!

Борис Ангелов