Какво сънуваме преди смъртта си: Проучване

Смята се, че сънуването ни помага да обработваме емоциите си, да съхраняваме спомените, да укрепваме невронните връзки, да намаляваме стреса, да решаваме проблеми и да мислим креативно.

Ярките сънища се случват най-често по време на стадия на бързи очни движения (REM), когато мозъкът е особено активен.

Някои хора, особено жени, съобщават, че по време на пандемията от COVID-19 са успявали да си спомнят сънищата си по-често, което изследователите обясняват с по-голям стрес, депресия и нарушения на съня.

В този смисъл можем да направим извод, че терминалната болест предизвиква вид стрес, депресия и нарушения на съня, които могат да засилят възможността за припомняне на сънища.

Наистина, много хора, които са на ръба на смъртта, съобщават за ярки сънища, в които се събират с починали близки.

Други изпитват видения, свързани с преминаване и преход, като ярка светлина, врати и стълби.

Изследователите смятат, че образите в сънищата могат да действат като вид психологическо облекчение за тези, които скоро ще напуснат живота, а утешителните сънища за загубени близки в частност могат да се разглеждат като психодуховни механизми за справяне.

„Един професионалист разказа за пациентка, която сънувала съпруга си да казва: ‘Очаквам те’, интерпретирайки това като знак за вътрешен мир и приемане на смъртта“, сподели екипът.

Друга пациентка си спомняла сън, в който „се изкачвала босa към отворена врата, изпълнена със светлина“.

Някои други припомнили спокойни сънища, изпълнени с успокояващи символи, като „бял кон, галопиращ по крайбрежието“.

Обаче не всичко било бледи понита, нежно шепнещи духове и бяла светлина.

Някои пациенти разказали за дълбоко тревожни видения, като чудовище с лицето на майка им, което ги дърпало надолу.

Ужас.

Експертите смятат, че подобни сънища са знак за вътрешен конфликт и отразяват страх от смъртта и/или страх да се пуснеш от живота.

„Тревожните видения могат да индикират неизпълнени клинични или емоционални нужди“, казват авторите на изследването.

В крайна сметка причината за тези видения остава неясна и според изследователите заслужава по-задълбочено проучване.

Докато много изследвания са се фокусирали върху виденията на хората с опит близък до смъртта (NDE), това е първото изследване, насочено към съновиденията на терминално болни хора.

„Въпреки тяхната разпространеност и значимост за отношенията, ELDVs (съновидения на хора в края на живота) все още нямат ясно културно и клинично разбиране“, каза ръководителят на екипа Елиза Рабити.

„Пациентите често се колебаят да ги споделят от страх да не бъдат подигравани, съдени или сметнати за объркани и могат да омаловажават значението им, когато все пак ги споделят.“

Въпреки това, ELDVs се припокриват с образите, съобщавани от хората, които са преживели близко до смъртта изживяване.

Според скорошно изследване участниците описали виждания на тунели, ярка светлина, стълби, близки хора и понякога космически или геометрични фигури.

Радостина Тонева