Коя тревога е добра, а коя е лоша и ни прави зависими, контролиращи и страхливи

99% от съвременните хора са тревожни. Но само лоша ли е тревогата?

Тревожни (или сърдещr се) майки / баби – онези, които непрекъснато ни казват и ни показват колко се притесняват за нас, не ни изпращат любов, а ни внушават  страхове – ограничаващи убеждения, както ги наричат психолозите. Поставят ни в клетка, убеждават ни, че живеем във враждебен свят, което пък ни прави зависими във всичките ни отношения. Това пък ни кара да станем самите ние нон-стоп контролиращи. Това развива в нас липса на чувство за собствена пълноценност – тревожна компенсация, както я наричат експертите.  Такива хора стават работохолици, развиват синдром на отличника / мениджъра – вечен стремеж към съвършенство, което – естествено, не се постига и ни прави нещастни, незадоволени, неудовлетворени. Такива или правят всичко идеално, поне така се убаждават. Или пък нищо не правят, защото смятат, че няма да се получи идеално. Това психолозите наричат Спирала на тревогата. Човек с този проблем постоянно сравнява, доказва се и бяга – това пък наричаме „изгаряне” – burn out. Когато го имаме, носи постоянно усещане за виновност, т.е. човек чувства се лош, усеща отхвърляне и реакцията, която неволно си изработва е невъзможност да казва НЕ, да поставя здравословни лични граници – за тях ще говорим съвсем скоро. Затова му се налага да се оплита в лъжи, в зависимости – развива тревожно разстройство, при което търсим смисъл в безсмисленото

АДАПТИВНАТА И НЕАДАПТИВНАТА ТРЕВОГА СА ДОБРАТА И ЛОШАТА

Тревогата е неосъзнат страх, напълно естествен инстинкт, нужен да се защитим, т.е. помага, подсказва ни, че нещо може да бъде опасно и какви ресурси са ни необходими, за да не попаднем в ситуация, която да ни навреди. Психолозите наричат това смяна на поведението – например забързваме крачка, когато се окажем сами среднощ в тъмна гора/парк – това е моментна тревога за сигурността ни, понеже знаем за случаи на нападения и даже убийства в такива ситуации.

Неадаптивна тревога е например „четене на мисли” на началник, който изобщо не е сигурно, че мисли и ще направи онова, което подозираме. Друг пример е, когато  закъснение от 5 минути на любимия човек или детето се превръща в трагедия и води до биологическите реакции, които би имало, ако наистина съществуваше проблем - вдигане на кръвно, напрягане на сърцето и ускорено биене. Изобщо, мозъкът създава страшни картинки, лишени от смисъл, докато човекът всъщност просто си седи на стола. И най-лошото е, че този тип тревога най-често се развива в постоянна.

Тревожещите се хора имат още по-голям проблем – те мислят тревогата за свой помощник и мотиватор.

Еденственият лайфхак, който ни е необходим, за да се справяме бързо и ефективно с такива ситуации е едно от най-познатите меки умения: критическото мислене. Изисква се просто да спрем и да обмислям – реална или нереална е тревогата, която мозъкът ни създава и мощно ни стресира. И ако не е, просто да издишаме и да заживеем отново спокойно.

Какъв е другият вариант?

Разрушаване на здравето и на отношенията след това. Когато се тревожим, ние често изпадаме в мини истерии, говорим през претенции на хората, които са ни близки. С което пък, веднъж изострили или напрегнали връзката си с тях, започваме да изпитваме поредна тревога. Каква?.

Тревога за отношения – примерно, когато все ни се струва и демонстрираме, че имаме основание за съмнение в партнора, сами го предизвикваме  да изневери.

Натрупването на тревога върху тревога води до много неприятно развитие на психаката. Какво?

СТРАХ ОТ ПРОЯВЛЕНИЕ – неадаптивна тревога, изразяваща се в смущение от всичко и водеща до социална дезадаптация и фобия, самоизолиране и невъзможност да поддържаме каквито и да било отношения – независимо лични или делови.

„Живеем в главата”, казват психолозите, като назовават т.нар.”овъртинкинг” – прекаляване със замислянето, и нон-стоп анализите, неработещ модел. Правим най-гоямата грешка, като живеейки в главата, спираме да обръщаме  внимание към тялото. Често това се осъзнава направо в болницата, където ни пращат психическите проблеми, когато вече са се превърнали във физически.

Какъв лайфхак може да се противопостави на тази все по-масова тенденция?

При тревожност: първо ни трябва „връщане в тялото”. Да правим физически неща – ако е спорт, да не го практикуваме не за постижения, а за удоволствие. Може да са по-леки активности като разходка, вземане на дълга успокояваща вана, масаж. Или просто добър сън.

Тялото само подсказва, когато има нужда да му обърнем внимание. Това психосоматично се усеща като голямо напрежение в мускулите около уста, врата и раменете, катто и в горната част на гръбнак. Лесно се разбира и, когато, отишли на масаж, изпитваме болка, когато терапевтът докосне тези зони, където се събира пренапрежението.

Налага се да правим това, иначе разрушаваме вътрешната си химия. Съвсем буквално и фактически.

Друг лайфхак е да разграничаваме в съзнанието си кое е реален страх, а кое е напразна тревога, както и да осъзнаваме с какви лични ресурси разпологаме, за да се справим: време, пари, подготовка, знания, опит, воля и т.н.

Трети лайфхак е водене на дневник – записваме мислите си, а понякога и се опитваме да поспорим с тях, когато ги препрочетем.

Така се учим да отбелязваме и да забелязваме как реагираме, за да се отърсим от втълпения ни от нас самите негативизъм. Който, освен в главата, се отразява и на тялото. За да можем с конструктивно мислене и грижа за тялото да променим нещата.

Иначе ни заплашват физически болести на нервна почва.

Повече на тревожност са изложени градските хора, а също инфантилните – неотърсилите се от своето вътрешно дете, оттам го предават и на потомците си. 

Добре е също да наблюдаваме себе си дали нямаме обсесивно – компулсивни разстройства. Това са ритуалите, които извършваме всеки ден или по няколко пъти на ден. Примерно целуване на часовника при повтарящи се цифри, почукване на дърво, препроверяване на определени неща до безумие, тръгване винаги с левия крак през прага и всякакви други суеверия, които ни натоварват. Повечето от нас са изложени на такива „ритуали”, „табиети”, които както и да наречем, все говорят за проблем.

Понеже мнозина от нас се тревожат да не изгледат лоши хора и немалко от другите се възползват от това като ни манипулират, важно е да запомним и следващия лайфак:

АКО НЯКОЙ НИ Е СЪДРИТ, НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ СМЕ ВИНОВНИ – ПРОСТО ТРЯБВА ДА КАЗВАМЕ: СТОП НА ТРЕВОЖНИЯ МЕХАНИЗЪМ, който задействаме неволно в такива случаи.

ФОРМУЛАТА Е ПРОСТА:

ДА ЖИВЕЕМ, А НЕ ДА ПРЕЖИВЯВАМЕ/ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ.

На тази база психолозите предлагат да си изработим нещо, което можем да прилагаме при всякакви тревожни ситуации от различно естество в живота ни според епохата:

ДА БЪДЕМ ТОЛЕРАНТНИ КЪМ НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА!

Здравият мозък знае, че може да има ограничен обсег: аз и моя кръг на влияние. Добре е да не се опитваме да упражняваме опити извън него, защото са обречени на провал. Така всеки си изработва правилното мислене: вместо да се тревожа за света, важно е как да си реша личните задачи с моите ресурси, без тревога за нещата, които са извън тази зона, защото няма как да им повлияя.

Борис Ангелов