Коста Рика: Какво правим, ако не сме сърфъри и надценена дестинация ли е (ВИДЕО И ФОТО)

Колумб дори не слиза от кораба „открива” тази земя 10 г. след „откриването” на Америка, но праща сина си на сушата и той се връща с възгласа: „Татко, богат бряг”, като така става и кръстник на Коста Рика (в превод от испански името й означава точно това). За мен беше мечта да „открия” и аз тази страна, при това точно оттам, откъдето са я видели за първи път и сем.Колумбови – днешният Лимон – така се казва градът, или Пуерто Лимон (в превод „пристанище Лимон”).

Зная, че това е обетованата земя на сърфърите, какъвто аз не съм и реших да се втруна в джунглите и плантациите, които направиха световноизвестна Коста Рика и покрай нея дадоха името на цяла Централна Америка под общото кратно „бананови републики”. Ще ви разкажа и тази история, но първо за лимоните.

По ирония на съдбата, посещавайки музея и работилницата за биологичен, екологичен шоколад от прочутото местно какао, домакините ми показаха за разкош и плод, който бих определил като мега грейпфрут или гранде помело, а той се оказа един сигурно 2-килограмов ЛИМОН – вижте го и на снимка към текста. Богата е наистина тази земя с удивителните си плодове.

Разгледах много от тях, без да успея да им запомня имената, в плантация насред самата джунгла на около час път от океана. Там се отглеждат както те – екзотика и за местните дори, така и всякакви познати и у нас. Малцина знаят например, че Коста Рика, освен с най-хубавите банани в света, е известна и с най-качествените ананаси.

Като практичен човек и голям техен любител – не само, защото самата мечна Мис България Ивайла Бакалова образно ми е казвала, че „чистят калории”, но и са супер полезни, попитах местните им производители как човек може да познае през „шишарката” кой е наистина вкусен, без да е зелен или презрял?

Отговорът е: все едно дали изглежда зеленикав или пожълтял, важното е да бъде SHINY – сиреч, от него да струи светлина. Тоест, шишарката да изжлежда лъскава, блестяща, не вдървена и сивееща.

Супер забавно е да се видят и красивите цветя - вижте ги във вазата на горната снимка, които представляват надземните форми на джинджъра, който познаваме по грозноватите, а толкова поезни корени – и тях съм снимал.

Коста Рика се оказва и ЗЕМЯ НА ЦВЕТЯТА. Тя произвежда много саксийни и други китки за целия свят, от което изкарва огромни пари.

Но истинската й слава са бананите, кръстили цяла Средна Америка след независимостта й от испанската корона „бананови републики”. Ето и цялата история:

Американец отива при местното правителство и му предлага да направи железница на страната. За нея това е супер важно, тъй като е почти непроходима заради джунглите, които са я опасали под красивите „високи сини планини”.

В замяна той не иска пари. А да получи земята на квадратен километър от двете страни на жп линията.

Министрите го приемат за луд човек, защото не могат да си представят кой идиот иска непотребна никому джунгла, срещу което ще налее милиони. И му я дават.

Правейки линията, американецът яко развъжда банани. Докато са готови да дадат плод и – посредством железницата, бързо да стигат до пристанищата като Лимон и да бъдат изнасяни по цял свят.

Всъщност, истината е, че реколтата малко закъснява и се налага американецът да вземе от съседна Панама.известно количество банани за първите доставки в САЩ и Европа на супер известната по света и у нас марка Чикита, която основава.

Понеже чухме историята в Панама, а двата народа, които наричат себе си „братя”, взаимно се ревнуват по всякакви теми, попитахме експерт в Коста Рика истина ли е, че първите „костарикански” банани са взети от кошмиите, той не отрече.

Поради големите пари, които носят бананите, се появяват и други марки като Доле и т.н., а на тази база се създава Юнайтед Фрут Кампъни. Тя става толкова силна, че събаря всеки президент и правителство в Централна Америка, който не й харесва. Държи всичко и всички.

Бананите са супер изгодни, тъй като брането им е супер лесно и се прави на сянка, за разлика от събирането на ананасите, което води до многочасов престой под яркото и жарко слънце на Коста Рика – страна на вечното лято. Нищо, че местните се шегуват, че имат сезони: дъждовен, дъждовен, дъждовен и дъждовен.

Видяхме дори как във всяко село, между малките едноетажни къщички, да не кажем барачки, с по една спалничка и една кухничка – като онези, които правеха в България за селските провинциални вилни зони през 70-те и 80-те години, има елементарни мини цехове с навеси, без врати и прозорци, без настилки, насред дворовете.

Там набраните банани се карат в типичните сини чували, в които растат, тъй като по този начин се пазят от набезите на птиците, които иначе биха ги кълвали.

Минават през промишлено миене, а после батковци и чичовци с мачете-подобни ножове кастрят огромните масиви и ги разделят на познатите ни от магазините „нанизи” от по 5-6-7.

За долар човек може да вземе 15-17 банана в Коста Рика. Освен тях, има и друг тип по-едри, по-зелени и с бодли по обелката, които местните наричат PLATANOS, да кажем, че побългарено би звучало като „платани”.

Всъщност точно те са основната храна на костариканците, сервират си ги като гарнитура на типичното за тях ястие ориз с боб - виждате ги по-горе на снимка.

Хапват печено какао, което напомня ядки, а за да не е горчиво, го овкусяват с канела, люти чушки – много ги обичат, с какво ли не още.

Човек може да опита оригиналните сурови зърна – отвътре са неочаквано слузести, мазнички, бяло-розови и като вкус доста напомнят нещо като кестени например - виждате ги, поднасяни към камерата ни от съдържателя на музея на шоколада в Лимон.

И при двата начина на приготвяне, какаото е супер полезно. То дава енергията на шоколада, който се прави от него, но без вредните захари. Освен това е антиоксидант и действа анти-ейдж, т.е. държи човека млад поне по кожа и на клетъчно ниво.

Иначе страната е бедна – прилича на всички съседни, така че няма какво толкова оригинално да се посочи, по всяко време могат да бъдат забелязани бая хора, които просто се мотаят. Което значи, че нямат работа и е трудно човек да си представи от какво живеят. Легендите за високата средна заплата не казват за какъв процент от населението тя важи, но не е висок. Култура, сравнима с мексиканската или дори кубинската тя няма.

Но поне засега, за разлика от съседна Панама, от Куба, която е съвсем близо, от недалечните Венецуела и Колумбия, тя не е заявена от Тръмп като възможна негова цел. Което не е трудно, понеже Коста Рика няма армия, която да брани "богатия бряг". ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ ТУК!

Борис Ангелов