Мальовица или „Какво? Швейцария ли?“

Има едно място в България, което те покорява още в мига, в който го зърнеш. Като огромна, обърната към небето подкова, вековни гори ограждат един бляскав и суров връх с алпийска красота и строгост. Може би точно това съчетание на типично българската гледка на зелени горски исполини и устремилия се между тях като гранитен меч към небето връх придава онази неповторимост, която те кара да помниш това място завинаги.

В подножието на върха три алпийски хотела, закътани в иглолистното море, допълват картината и те карат, подобно на Алеко Константинов, да възкликнеш: „Какво? Швейцария ли?“. 

Тук, само на час и половина път от София, планината предлага своя гостоприемен пристан. Обновените хотели „Мальовица“, „Алпинист“ (историческата ЦПШ) и „Ален Мак“ днес съчетават духа на традицията с модерния комфорт на спа центровете, басейните и детските кътове, при това на съвсем достъпни цени.

Днес, когато светът около нас е неспокоен, цените неумолимо растат, а пътуванията в чужбина често приличат повече на състезания по оцеляване, отколкото на почивка, Мальовица ни предлага нещо безценно - спокойствие. Тук, сред красотите на Рила, можем да преоткрием истинското лице на България и онова позабравено гостоприемство, което не се купува с пари. В тези смутни времена Мальовица не е просто географска дестинация, а завръщане към корените и към самите нас

Това е място с особен климат, където топлият беломорски въздух, нахлуващ по течението на Струма и Черни Искър, се среща с хладния дъх на върха. Неслучайно точно в този рилски пояс българските царе са издигнали своя дворец, а по-късно тук са търсили прохлада и спокойствие и влиятелните личности от епохата на „соца“. Пролетта и лятото в Мальовица не са просто сезони, а бягство в един целебен свят. 

Тук слънцето не прежуря, а гали. 

Тук ветровете не брулят, а приласкават. 

Тук мирисът на гора и смола и дъхът на хилядите билки омайват като вълшебно биле. 

Но Мальовица не е само за очите и тялото, тя е за душата. Когато застанеш пред лицето на гранитния връх, разбираш, че тук времето е спряло. В тишината на алпийското море се чува само вятърът, който разказва истории за първите катерачи и за вечността на камъка. 

Това е място, където човек се чувства малък, но същевременно и по-близо до себе си, отколкото където и да е другаде. Мальовица не се покорява – тя те приема в обятията си, за да ти напомни, че най-красивите пътища са тези, които ни водят нагоре и към себе си.