Невският класик В. Г. Зебалд за първи път на български

След сборника с разкази „Емигрантите“ издателство „Колибри“ предлага на българските читатели първия роман на В. Г. Зебалд, издаден през 1990 г. под заглавие „Световъртеж. Чувства.“.  Казват, че в литературата има само две теми: любовта и смъртта. Именно те имат изключително изразително присъствие и в „Световъртеж. Чувства.“ (Колибри). В четири самостоятелни части - четири мистериозни истории - изкусно свързани с повтарящи се мотиви, исторически и литературни препратки и автобиографични спомени, авторът преплита фигури и времена, създавайки атмосфера, белязана от безпокойство и тревожно предчувствие за бъдещето.

Френският войник Анри Бейл, световноизвестен като Стендал, и особено пражкият чиновник Франц Кафка, един от титаните на модерността, духът на чието литературно творение – ловеца Гракх, витае из цялата книга, са героите на повествованието: герои на меланхолията, на непостигнатата любов и на литературата. По думите на преводача Стоян Гяуров още в първата работа на Зебалд вече са оформени стилът и писателската му техника: „сонатната“ структура от четири части, безметежното пътуване във времето и историята - лична и обща, повтарящите се мотиви и, разбира се, онези мъгляви снимки, в които читателят иска, но не може да проникне. В. Г. Зебалд (1944–2001) е германски поет, есеист и писател, една от най-представителните фигури в съвременната немскоезична литература. Роден в баварското градче Вертах, през 60-те години се установява във Великобритания, където след успешна научна кариера е професор по немска литература в Университета на Източна Англия.

Носител е на множество литературни отличия, сред които Берлинската литературна награда, наградите „Хайнрих Бьол” и „Хайнрих Хайне”, Националната награда на критиците (NBCC). Сред най-превежданите му белетристични творби са „Световъртеж. Чувства.“ (1990), „Емигрантите“ (1992), „Пръстените на Сатурн“ (1995) и „Аустерлиц“ (2001). В творчеството си Зебалд смесва елементи от пътеписа, биографията, мемоара и така създава свой неподражаем жанр, плътна поетична проза, блуждаеща между документалното и фикционалното, тайнствено усукана, но безпощадно ясна в мощните си прозрения за съвременния свят.