Панагюрското съкровище остава в музея

Панагюрското златно съкровище ще продължи да си стои в музея. Тракийското богатство няма да бъде оставено в частни ръце. Това стана ясно след произнасянето на решение по спора във Върховния административен съд. Състав на Трето отделение не уважи жалбата на Стефка Ангелова от София срещу отказ на министъра на културата да впише панагюрското златно съкровище като собственост на откривателите и собственика на земята, където е открито. Жалбоподателката твърди, че съкровището е намерено случайно в частен парцел, че не е съставен приемо-предавателен протокол между откривателите и директора на пловдивския музей и още, че находката не е откупена от институцията или от държавата, а е дадена само парична награда за доблестна постъпка на братя Дейкови и на още 12 души. Съдът обаче реши, че приема акта на вписването през 1949 година на предметите от панагюрското златно съкровище в инвентарната книга на пловдивския музей като правно действие, което не подлежи на съдебен контрол и оспорването му е процесуално недопустимо. Освен това жалбата министърът да впише посочената културна ценност като колекция на физически лица, засяга права и интереси на жалбоподателката.Панагюрското златно съкровище е с безспорна научна и културна стойност и в този смисъл отговаря на определението на законодателя за „колекция”. Стефка Ангелова обаче не е доказала качеството си на „колекционер” – собственик или държател на културни ценности. Такова качество не е придобивал и наследодателят й, обратно на твърденията в жалбата и молбата й до Министерството на културата. Като анализира доказателствата тричленният състав на ВАС реши, че братя Дейкови са изпълнили своето законово и гражданско задължение да предадат намереното на държавата. Те не са оспорвали фактите и констатациите на административните власти, включително и че намереното е било заровено на държавно място. Определено им е било възнаграждение, което ги е удовлетворило и поради това не е оспорвало от тях пред съда. Съставът на ВАС се аргументира, че ако теренът, в който е било заровено съкровището е бил частен, то е било логично този факт да бъде отбелязан някъде в съставените през 1949 и 1950 година документи, което не е станало. Ако жалбоподателката желае да оспори собствеността върху вече регистрирана като публична държавна собственост културна ценност, тя не би могла да използва административно производство, а по пътя на общото исково производство да поиска справедливост пред гражданските съдилища. На основата на тези аргументи съставът на ВАС оставя без разглеждане оспорването по жалбата на Стефка Иванова Ангелова в частта, с която е поискано да се обяви за нищожен акта на вписване на панагюрското златно съкровище в инвентарната книга  на музея в Пловдив като процесуално недопустима. Съдът отхвърля оспорването срещу отказа на министъра за вписване на съкровището в Регистъра по чл. 102 от Закона за културното наследство.