Панама като Турция на 2 континента:Защо шапката всъщност е еквадорска, Каналът, Ф.Гери и още

Панама е известна с 2 неща, които се оказват доста свързани: Канала, за който ще разкажем подробно от първа ръка и Шапката, която обаче е ... еквадорска. Когато американците вземат от французите проекта за канала, а през 1914 г. президентът Теди Рузвелт идва да го открие, се впечатлява от шапката на един от присъстващите. Човекът идва от Еквадор. И шапката му е еквадроска. Но президентът си е американец. Харесва я, взема я, носи си я у дома. Когато медиите го питат каква е тази шапка, отговаря: Панама. И така тя става световноизвестна, направена от него бранд и класика на стила.

Темата за Канала и президентите на САЩ стана доста популярна напоследък, тъй като в началото на втория си мандат Тръмп го поиска обратно. Напоследък, улисан в делата на Венецуела, Гренландия, Куба, той позабрави за тая работа, но може би само забавя.

Всъщност, нямаше да има Панама, тя щеше да си бъде част от Колумбия, ако не бяха американците и желанието им да контролират морския път между Атлантика и Тихия океан, който съкращава плаването на стоките със седмици. И затова е прескъп за минаване. Круизен кораб го пускат по шлюзовете, в които водата ту пада, ту изкуствено нивото й се вдига, срещу от 400 000 до милион долара, а при танкерите сумата може да стигне и над 1,5 млн.

Има само 1 безплатен преминаващ през Канала. Крокодилът.

Заснехме един гратис-пътник през може би най-известното инженерно съоръжение в света, дакото се препичаше на слънце и то на най-новия шлюз, изграден съвсем неотдавна и голяма гордост за панамците, защото сами са привлекли над 5 млрд.евро да го направят, както и третия от мостовете между двата континента, по който минахме.

Те, за разлика от Канала, не са уникални – имаме ги и до нас в Истанбул и при Чанаккале, на което казваме Дарданелите, само че не между двете Америки, а между Европа и Азия.

От Атлантика, покрай езерото Гатун, заляло изкуствено с вода от реките наоколо по волята на американците джунглите, за да го има пътя между Атлантика и Пасифика, поемаме през цяла Панама до нейната едноименна столица. Цели 80 км. По една доста добра магистрала.

В града се навлиза покрай типичната за латиноамериканска страна мащабна национална автогара и старото летище – сега използвано с моравата си за излитане и кацане на частни хеликоптери и самолети.

До него е бившият американски квартал за администрацията и работещите на Канала янки. Неговият главен площад е част от импозантния архитектурен ансамбъл на Главната квартира на Канала. Както се шегуват местните, не е случайно, че тя е много по-импозантна от сградата на президентския дворец в стария град, където ще ви заведем след малко.

През зелените улици наоколо пътят води до зданието, което е било домакин на Мис Вселена при Тръмп в ролята на съдържател на марката на най-престижния световен конкурс за красота. Оттам свърваме вдясно по прочутата крайбрежна – прекрасен линеен парк покрай Тихия океан и почти веднага попадаме на най-очакваната от нас забележителност.

Починалият преди седмици знаменит Франк Гери – един от Топ 3 архитектите на последните 100 години, е направил именно в Панама сити едно от най-малко известните си здания.

Шарената къща, дом на местния музей, е посветена на панамската съпруга на великия маестро, чиито най-значими проекти сме ви показвали – от Билбао до Торонто.

Натам по алеята с памми, пейки и отлични места за снимки и селфита се стига до две яхтени пристанища и малките търговски центрове край тях – строителството е ниско. Развява се гордо и огромен национален флаг.

За разлика от видните отвсякъде небостъргачи в другия край на безкрайния залив. Местните са много горди, че 24 от 25 най-високи сгради в цяла Централна Америка са именно тук. В края е единственото по-различно сред тях – подобният на Платната в Дубай и Барселона Тръмп тауър, който има нов собственик след американския президент.

По булеварда надолу минаваме покрай любимите казарми на президента генерал Нориега – предишният латиноамерикански глава, отвлечен от САЩ 37 г. до венецуелския лидер Мадуро този месец.

Естакадата над океана извива пътя до средата между стария град и зоната на небостъргачите – Ситито на Панама Сити, проснати покрай крайбрежния булевард.

Избираме много по-интересния Каско Виехо вляво. Широката улица извива в съвсем тясна навътре в стария град, не по-голям от нашиге Созопол и Несебър, а пешеходната алея върви покрай малък плаж.

Отваря се гледка към бялото красиво здание в колониален стил на президентския дворец в самото начало на Каско Виехо. Дискретна охрана бди за сигурността отвъд отворените порти.

Ние обаче се отправяме нагоре по уличката встрани към площада на стария град.

Красива катедрала и прекрасно запазен ретро хотел отсреща, както и една много красива беседка, където като по поръчка си разменя целувки двойка с панамски шапки точно на фона на големия национален флаг отзад до кметството, а отнякъде се лее музика: ето такъв пейзаж се отваря пред очите ни.

Американският бар нагоре по улицата,

хубавият крайбрежен площад надолу до океана, над който се издига прекрасен парапет, а околните здания са „кацнали” върху подпори навътре в морето, колонадите на сградите от вътрешната страна на пиацата – латино романтиката под мекото и топло слънце а панамската зима е истинско богатство.

Както се шегуват хората тук, на които сме първите български туристи, късметът ни е невероятен, защото в Панама има 4 сезона: дъждовен, дъждовен, дъждовен и дъждовен. ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Борис Ангелов