Шедьовърът Доброжелателните с ново издание

Дългоочаквано ново издание на монументалния роман на Джонатан Лител „Доброжелателните“ (Колибри) излиза от печат на 24 март. Преводач е Георги Ангелов, а дизайнът на корицата е дело на Стефан Касъров. „Братя хора, нека ви разкажа как се случи всичко“ – така започват скандалните и смразяващи мемоари на Максимилиан Ауе, бивш нацистки офицер, възкръснал за нов живот във Франция като собственик на фабрика и порядъчен баща на семейство. Макс е интелектуалец, отдаден на философията, литературата и класическата музика. Но той е също така хладнокръвен убиец и завършен бюрократ.

И през очите на едно културно чудовище ние съпреживяваме в разтърсващи подробности ужасите на Втората световна война и на нацисткия геноцид срещу евреите. Едно пътешествие из най-мрачните кътчета на човешката душа. Джонатан Лител е роден през 1967 г. в Ню Йорк, но е отраснал във Франция. Детските му години са белязани от войната във Виетнам. След завършване на образованието си в Йейл се включва в редовете на хуманитарната асоциация „Действие“ срещу глада и в продължение на седем години обикаля редица страни и региони във война като Босна и Херцеговина, Чечня, Афганистан, Конго. През 2001 г. напуска асоциацията, за да се отдаде на писането.

„Доброжелателните“ е първата му литературна творба. Романът, публикуван през август 2006 г., е написан на френски и печели едновременно двете най-престижни литературни награди във Франция: „Гонкур“ и Голямата награда за роман на Френската академия. Преведен е на всички основни езици и постига безпрецедентен успех. Из отзивите за книгата: „Литературен подвиг“. („Пари Мач“), „Внимание, шедьовър!“ („Франс соар“), „Доброжелателните“ е нещо повече от предизвестен шедьовър: нездравият чар, който излъчва, е буквално пристрастяващ.“ („Кроник’ ар“), „След няколко десетки часа четене трябва да признаем: изправени сме пред един паметник на съвременната литература.“ („Льо Фигаро магазин“), „Ако „Доброжелателните“ е гениална творба - а тя е такава, – то не се дължи на повтарящите се ужасяващи удари с чук.

Дължи се на методичното изследване на обърканото и сложно потъване в лудостта на един от най-идеалистки настроените служители на Третия райх.“ (Стивън Инглунд, „Форин полиси“ ), „Книгата е сатанински умна. Тя е внушителна не само откъм въплъщения, а преди всичко заради пъклената интелигентност, с която е сътворена. Проявеното майсторство, което не всеки ще одобри, надхвърля всяка друга художественост и ще продължи да води класацията далеч в обозримото бъдеще. Никой преразказ на съдържанието няма да е достоен за нея.“ (Анита Брукнър), „За мен книгата е толкова важна, колкото творчеството на Томас Ман“. (Клаус Пейман в ТВ предаването „Лезен“).