Що е Синдром на информационната умора и как се прави Цифрова хигиена?

Сигурно и вие сте забелязали нещо определящо за хората в нашите времена - колкото повече инфо постъпва, толкова повече забравяме. Става нещо гръмко, след 2-3 седмици сме го изчистили от паметта си. Поради изобилието, нямаме емоционално въвличане и свързаност с новините. Защо е така? На този проблем сме посветили нашия сихологически лайфхак днес, а и утре, когато обясняваме защо обичаме лошите новини и хейта и с удоволствие им се посвещаваме – оказва се, че ни е биологически наложено, т.е. напълно естествено.

Ако преди 10 г. само журналистите четяха 200 и повече новини на ден, сега всички хора са така, поради което и всички се чувстват новинари.

Няма как да се филтрира потокът – да отличим кое е важно, а кое е инфошум. Над 40% четат за повече от час на ден новини, огромната част от тях – много часове отделят на това.

Повече от половината хора се информират некачествено – предимно от  социалните мрежи. Те определят онова, което наричаме

Картина на деня

Според психолизите се оказва, че тя е наша биохимическа потребност, която търси удоволствие от задоволено любопиство, набор от емоции, включително устрем да получим стрес в определена норма, но най-вече радост, че страда друг, а не ни. Но на тази последна тема ще посветим утрешния си лайфхак.

Според психолозите всеки от нас има вътрешно желание да проверим какво се случва отвъд врата на дома ни и нашия вътрешен свят, което ни кара да следим новините и информационния поток.

НА ПЪРВО МЯСТО В ЛЮБОПИТСТВОТО НИ Е

Интересът към чужда смърт – става ни малко приятно че сме живи. Грешно ли е? Да, но няма етика в организма, нито механизъм, който да спира естествената ни потребност да се радваме, че сме живи, докато други хора не са. Как работи това? Първо изпитваме малко тъга, после идва катарзис и накрая - чувство за доволство.

Картинатата на деня е наша естествена нужда. И също естествено повече се търсят лошите новини, скандалите, звездите. Нямаме вградена вътрешна балансираност на картината на деня, но можем да я изработим постепенно, за което ще разкажем накрая като лайфхак.

Да добием своя Картина на деня е за нас механика, зависимост дори.

Колкото повече от нещо ни показват, толкова повече го търсим, затова още повече ни показват и така навлизаме в една спирала без изход.

ТУНЕЛНО ПОТРЕБЛЕНИЕ – така научно се нарича този процес. И понятието обяснява защо има малък интерес към факт-чекинга

Не обичаме да четем и не приемаме / трудно приемаме различна картина на деня / света от онази, която сме си създали на базата на алгоритмите на медиите, които потребяваме.

Защо?

Биологически сломяване на наратив е трудно – мозъкът мисли шаблонно: търсим потвърждение на картината си, не истината!

Това води до образуването на ИНФО БАЛОН, който е едновременно личен – индивидуален, но на тази база прераства в обществен.

ИЗБИРАМЕ НАРАТИВА, ВМЕСТО РЕАЛНОСТТА – ЖИВЕЕМ В НАРАТИВ, затова и се доверяваме на фейкове,

Колкото по-хард ни се представя, толкова повече се възприема от нас за честен.

НОВИНАТА ЖИВЕЕ В ПАМЕТТА ДО ЧАС, установяват психолозите.

ЗАТОВА ИМА СЕРИАЛНИ НОВИНИ, КОИТО СЕ РАЗВИВАТ, ЗА ДА БЪДЕ УДЪЛЖЕН ЖИВОТЪТ ИМ  ДО МЕСЕЦИ – ТАКЪВ ЛЕСЕН ПРИМЕР Е ЦЯЛАТА ТРАГЕДИЯ ПЕТРОХАН – ОКОЛЧИЦА.

Проф.Бетси Спероу от Колумбийския университет в САЩ определя цялата реакция на мозъка на новините  като Ефекта на гугъл: възможността бързо да намираме инфо, води до също бързото забравяне

ЦИФРОВА АМНЕЗИЯ

е другото име, което учените използват, за да определят това толкова масово съвременно състояние на съзнанието. Защо се получава?

Препълнена оперативна и дългосрочна памет!

Никой не знае до какво ще ни доведе, дали адаптивната спосоност на мозъка ще съумее да се справи в бъдеще с все по-големия поток информация.

Как да лекуваме това?

Да си правим тестове за помнене на събития и, ако можем, датите им.

В масовото съзнание и психология веригата иначе работи така: конкретни новини – кратък интерес – ниска емоционална въвлеченост – няма страст и гняв, както в актуалното им време. По този начин сега се учудваме как всекидневно следяхме всичко, свързано с коронавируса, ваксините...Сега не само сме забравили вкючително и най-важните неща, навиците, които придобихме и уж щяха да бъдат „новото нормално”, да не говорим за яростните спорове на различните Информационни картини, които се отричаха взаимно.

Т.е. помним, че е имало нещо, но с неясна, мъглива картина.

Какво ни показва това?

СИНДРОМ НА ИНФОРМАЦИОННАТА УМОРА – неспособност да се концентрираме върху една новина, заради несекващия поток. Плюс това: по-трудно възприемаме сложните новини, НЕ УСПЯВАМЕ ДА ГИ ПРЕНЕСЕМ В ДЪЛГОСРОЧНАТА ПАМЕТ.

Защо се случва?

ПРЕГРЯВАНЕ – НА МОЗЪКА МУ ТРЯБВАТ 8 ДО 12 ЧАСА, ЗА ДА ПРЕМЕСТИМ ОТ КРАТКОСРОЧНА КЪМ ДЪЛГОСРОЧНА ПАМЕТ ДАДЕНО ИНФО.

 КАТО МОЗЪКЪТ САМ ПРЕЦЕНЯВА КОЕ МУ Е ВАЖНО ЗА ДЪЛГОСРОЧНАТА ПАМЕТ.

Това е превключване на функции, при което забравяме неща, които мозъкът смята за маловажни. Така се появява дефцит на вниманието и дефицит на фиксацията, категорични са психолозите.

При претоварване на зони на мозъка, хабим повече енергия. Дефицитът й в други полета води до отвличане – забравяне, недостиг на „ток” – намаляване на краткосрочна памет или забавяне на скоростта на обработка и анализ на инфо. Какво можем да предприемем, за да неутрализираме или поне да забавим този процес?

Цифрова хигиена

Налагането на правила – времеви, принципни и други, как да филтрираме информацията и налагането й на нашата воля и мозъка според психолозите е оптимистичен сценарий, който обаче е неприложим в ежедневието за повечето от нас.

Мързелът е двигател на прогреса – непрекъснато искаме да харчим по-малко сили и енергия и да получаваме възможно по-голям резултат.

Инфо балонът, който си създаваме в този смисъл е стремеж към балансиране на претоварването с новини, за да живеем нормално.

Хубаво е все пак да имаме стратегия на избягване на информирането си в определено време от деня – например от 22 до 10 часа, а още по-добре от седмицата – примерно уикендите, за да не се чувстваме некомфортно!

НАЙ-ДОБЪР ЗА ПСИХИКАТА Е ЧЕРНО – БЯЛ РЕЖИМ НА СМАРТФОНА

Така избягваме психологическите хватки на производителите. Не е случайно, че съобщенията идват в червено и/или с емотикони, за да ускорят времето за вземане на решения и да ни напрягат.

НО НАЙ-ВАЖНО Е ДА РАЗБИРАМЕ КОЕ Е ИНФОШУМ, А КОЕ Е НОВИНА! И да щадим паметта си, като не се натоварваме с излишна информация.

Борис Ангелов