Столичната библиотека представя 50 редки издания от личната колекция на Кирил Христов

      Кирил Христов – блестящ поет, белетрист, драматург, преводач от руски, немски, италиански , френски език, автор на исторически текстове, епиграми, военен кореспондент през Балканските и Първата световна война, сътрудник в едно от най - интелектуалните списания в края на XIX - началото на XX век „Мисъл”, преподавател по български език и литература в Карловия университет,Прага (1930-1938 г.), автор на първата българска научнофантастична драма – „Откривател“ . А той определял себе си само с една дума „Лирик” – името му Кирил, прочетено на обратно.

Документалната изложба на Столична библиотека „145 години от рождението на Кирил Христов” представя големия български писател с интересни факти от житейската и творческата му биография чрез снимки, шаржове, свидетелства от съвременници, както и 50 редки книги от личната му библиотека, завещана от него на Столична библиотека през 1940 г. На изложбата са представени уникални първи издания, повечето с автографи и посвещения от негови велики съвременници – Иван Вазов, Пейо К. Яворов, Михаил Арнаудов, Дора Габе , Петко Тихолов, Веселин Ханчев, и много други. Особено място заемат книгите на самия автор- библиофилското издание на „Чеда на Балкана” 1928 г. с илюстрации на Борис Денев, първото издание на „Избрани стихотворения” 1903 г. с предговор на Иван Вазов, „Антология” 1922 г., в която той самият представя творчеството си, първият му сборник статии „Бурни години” 1917, юбилейният сборник по повод 60-годишнината на големия творец, както и ценният екземпляр на трагедията „Франческа да Римини” на Габриеле Д’ Анунцио.

Откриването на изложбата ще се състои на 2 юли 2020 г., четвъртък, в Мраморното фоайе на Столична библиотека. Изложбата ще представи известният литературен историк, културолог и изследовател на творчеството на Кирил Христов проф. Михаил Неделчев.

Макар с повечето от съвременниците си Кирил Христов заради острия си език да е в сложни отношения, с Иван Вазов го свързват приятелски чувства и двамата споделят общи творчески позиции. Вазов пръв насърчава младия поет, а Кирил Христов пише „Иван Вазов. Кратък животопис” (1920) , а на гроба му произнася проникновено слово като най-близкият до него по талант и духовност творец. Затова в юбилейната година на Вазов настоящето представяне на творческия път на Кирил Христов органично се свързва с предстоящата документална изложба на Столична библиотека за 170-годишнината на Патриарха на българската литература.