Тайм мениджмънт или как да управляваме времето?

Два типа управление са най-важни. Това са уменията да управляваме хората психологически и да управляваме времето. Своето и на другите. На това сме посветили нашия днешен психологически лайфхак.

Супер важно е това да бъде едно от нещата, на които учим младите хора, за да имат успех. Особено в конкуренцията с изкуствения интелект, която ще доминира живота им.

Трендът да се говори много и все повече за ТАЙМ МЕНИДЖМЪНТ не е случаен. Не става дума за математика.

А за разговор, въпроси и отговори, подреждане. Същото е, както с обучението, убедени са психолозите.

Като с всичко друго, най-лесно е, ако управлението на времето може да се копира в най-ранна възраст от родителите или от други близки, защото така то ще бъде нещо естествено за младите хора. Което в България, уви, е изключителна рядкост.

Ние все пак сме народът, който се забавлява – и истински вярва – в максимата: „Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден”. И предпочитаме да оставяме всичко за последния момент.

Както гениално го формулира великият Булат Окуджава, говорейки за общите неща между нас и руснаците, които явно неслучайно наричаме „братушки”: „Странно е, че сме готови да вдигнем 1000 кила на живот и смърт в последния момент, вместо 100 пъти по 10 кг и изобщо да не го усетим”.

Както сме писали и друг път, за психолозите ГЕРОИЗМЪТ ВСЪЩНОСТ Е НЕНОРМАЛНОСТ. И си е така, ако се замисли човек.

Млади или не чак толкова, ако ние умеем да подреждаме времето си, добре е да покажем и на другите как да го правят.

Как става, за да работи истински?

Сядаме и в разговор, без назидание,  оформяме заедно програма. Правим го, за да има участие в направата й от страна на човека, който не умее да си подрежда и да си управлява времето.

След което същият този човек и сам ще може да се контролира, да подрежда, да определя приоритети, да целеполага, да учи и другите на своята добра практика. И, освен това, ще има още един плюс: самостоятелност, без която няма как да се развие зряла личност.

Това учи също да не се отлага за последния момент, защото това често води до несправяне с целите или непостигане на резултатие. Освен, че е типично българска черта – обичаме винаги да изчакваме да ни се размине, вместо да проявим воля, а след това да превърнем управлението на времето в навик, а оттам – в автоматизъм, който не просто няма да ни тежи, а ще прави всичко в живота ни по-леко.

Тайм мениджмънтът учи и мозъка ни да не хаби енергия за тези неща, като по този начин да му оставим пространство за същински важните неща. Например -  изчисляване /претегляне на решения.

Хората, които от млади умеят да управляват времето си, се справят много по-добре и постигат много повече в живота си.

Ако започнем свикването с тайм мениджмънт на младите от съвсем малки, полезен лайфхак е да се използва аларма за всеки етап в началото. Свикнал с аарма не само за будене, но и за всяко следващо действие, мозъкът си помага сам и при възрастните, които по някаква причина още не са изработили собствен ритъм и умение да управляват своето време.

ОСВЕН ДРУГОТО, ТАЙМ МЕНИДЖМЪНТЪТ СПЕСТЯВА И НАТРУПВАНЕ НА ТРЕВОЖНОСТ. ТЯ Е ТИПИЧНО ПСИХИЧЕСКО ЗАБОЛЯВАНЕ ИЛИ ПОНЕ ПРОБЛЕМ ЗА ВЕЧНО ЗАКЪСНЯВАЩИТЕ ХОРА. И ЗА ОСТАНАЛИТЕ, КОИТО НЕ УМЕЯТ ДА УПРАВЛЯВАТ ВРЕМЕТО СИ. А ТОВА ОБИКНОВЕНО СЕ ПОКРИВА И С ЛИПСАТА НА КОНТРОЛ ВЪРХУ ЦЕЛИТЕ, РЕЗУЛТАТИТЕ, ВРЪЗКИТЕ, ИЗОБЩО НА ОТНОШЕНИЯТА ОТ ВСЯКАКЪВ ВИД И ХАРАКТЕР. КОЕТО ПЪК В КРАЙНА СМЕТКА ВОДИ ДО ЗАВИСИМОСТИ. ОТТАМ - ДО ВСЯКАКВИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ НЕБЛАГОПОЛУЧИЯ, НЕ САМО ФИНАНСОВИ, НО СЪЩО ПСИХИЧЕСКИ И ЗДРАВОСЛОВНИ.

Борис Ангелов