Църковният празник Св. св. Кирил и Методий

На 11 май е Църковният празник "Св. Св равнопрестолни Кирил и Методий. През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука - глаголицата.

Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.

С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език.В Моравия те отиват през 863 г. и остават 3 години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. те отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква "Св. Марина" е отслужена литургия на славянски език. Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата "Св. Климент". Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. В края на 9-и век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното Средновековие 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство. Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата братя, докато 24 май се отбелязва като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Информацията е цитирана от БГНЕС.