Тунис – директният туристически конкурент на България

     Тунис е определен не от мен, а от ТУИ – най-големия туроператор в света, за директния конкурент на България в привличането на летовници. Пък и по число на чуждите гости сме наравно – по 7 милиона. С тази разлика, че там са истински туристи, а тук преобладават транзитните (примерно румънците, пътуващи за Гърция ги броим веднъж за влезли от север, а после от юг, както и турците, идващи от работа в Европа за ваканция у дома си и връщащи се обратно). Имаме обаче много прилики: били сме векове под турско робство, с удоволствие хапваме мезе (меза на местния език), кебапчета (кабап), свежи салати с домати и краставици (в Тунис не са ГМО), лютеница (хариса, която е наистина лютичка). Бият ни по яхтени пристанища, а също по изобилие на хубава риба и морски продукти, които на всичко отгоре са без пари – няколко лева килото на невероятно атрактивните и с подправките си ориенталско-средиземноморски пазари. За разлика от нас, Тунис е направил марка и керамиката, и килимите си, и кожарството, и други занаяти. И туристите оставят милиарди годишно там заради това.

Първа новина – в Тунис всичко е спокойно!

Едва ли в момента има по-сигурно място и толкова охранявани туристически обекти в целия свят, след като през миналата година престрелка в музея Бардо в столицата Тунис и нахлуване на терористи в ризорт в Сус вкараха страната в новините. Вярно, в съседство е Либия, но границата е толкова далеч от курортите – на повече от 400 км, че няма страшно,още повече – ЕС и САЩ наложиха обединено правителство в тази държава, която след Кадафи не може да намери покой. Апропо, либийците – доста богати хора, са сред водещите групи туристи в Тунис, редом с другите съседи – алжирците (те са повече от 1,5 млн. миналата година и ще растат тази), с французите, италианците, китайците, немците, белгийците. Те идват в Тунис заради спокойствието, толерантността (на централната улица в столицата няма джамия, но има огромна и красива католическа катедрала, а на банковото авеню също в сърцето на града – чудесен православен храм, изграден от белоемигрантите преди век)