Ул. Бурел през тунела на блока и времето: Улиците на София

Улица Бурел е двустранно глуха, но за сметка на това е една от най-скъпите за жилища в София, понеже се намира в кв. Иван Вазов, досами по-хубавата хилтънска част на Южния парк, като е успоредна едновременно на бул. Витоша и бул.Петко Каравелов - най-многомандатният и най-честният премиер на България, тъст на Яворов, брат на Любен Каравелов - шеф на БРЦК, с когото се карат и Левски, и Ботев, затворник в Черната джамия - днес катедрала Св. Седмочисленици, по време на "демократа" Стамболов.

Като казахме толкова много за него, да споменем нещо повече и за названието на улицата. Една странна на пръв поглед дума. Но затова пък типично шопска. Бурел е името на последната от западнобалканските котловини, каквато е нашата Софийска. Простира се основно между Драгоман и Трън, но част от нея попада и в Сърбия на окупираните от нея по волята на британците Западни покрайнини, откъснати насила от родината.

Улицата започва от ул. Янко Забунов, за да стигне до ул. Емил Брезински. Тях ще ги изясняваме нататък. Бурел стартира откъм първата улица с една от най-престижните сгради в София с едно от най-красивите и съответстващи фоайета на жиищно здание в страната - толкова е тъпо, когато е несъответно, за да продължи натам с вариации на тема соц. От различните му епохи са останали къщи, тип "кооперация" и също невисоки блокчета от 60-те години, панелки от 80-те.

И така от двете страни на средата на ул. Бурел, белязана от напречен блок. За да продължи пътната артерия, през него минава тунел. Така че тук е разбита двузначността на думата - блок тук е жилищна сграда, но няма блок / блокиране на движението. Поне на пешеходното, защото автомобилното е спряно незнайно защо от поставена нарочно бариера.

То продължава и отвъд него. Как? Бурел става пряка на себе си - хем улица, хем паркинг, а напред продължава чак до приложното училище. Малко като заден двор на огромен блок с фасада откъм бул. Витоша от едната страна и някои образци на кротък мутробарок и даже една сграда от нашето десетилетие на другия си бряг. Има някое и друго заведение - кое за сядане, кое за бърза закуска.

Но общо взето цари скука на фона на малкото, влизащо в този своеобразен заден двор, слънце.

Все пак, другото име на скуката е Спокойствие. А то е нещо, което всички търсим. И на него се дължи споменатата в началото висока цена на квадратния метър на тази улица - една от най-високите по котировка в града и страната.

Борис Ангелов