За покер-фейса и психологията на играта: късметът е награда за смелост/риск

Животът е игра. Покерът е животът. В умален обем. Защо? Защото включва всички човешки емоции – страхове, алчност, вътрешни преживявания, страсти – всичко е концентрирано. Той е игра на правилните решения. Като живота. Като борсата. Затова в световната психология в момента много на мода са курсовете по покер за деца – не, за да стават хазартни маниаци, а за да тренират как да владеят себе си и да управляват риска, както и още много полезни качества в ерата на неопределеността и на агресията,  която живеем вече шеста година и не се вижда още колко ще останем в нея. Оказва се, че уменията в играта стимулират математическите способности на децата, като те изпреварват до 3 години връстниците си. Това и още много ще научите от днешния ни психологически лайфхак.

Основните емоции, които играта и по-специално покерът тренира са 2-те определящи съвременния човек : алчност и страх.

Това са два мощни фактора за нашите решения. Покерът учи как да не се поддаваме на тях, да реагираме и да мислим трезво, за да се предпазваме в агресивна среда, в каквато всички живеем.

Управление на риска

Всяка игра, но покерът в особена степен, учи как едновременно да бъдем участник и наблюдател, като съхраним кристално ясно мислене, отчитайки 2-те чувства, които въздействат и на нас, и на нашия опонент. Да можем отчетливо и точно да преценим доколко той е подвластен на тях. Защото играчът е  биоробот, поставен под натиск да взема правилни решения, но е и човек, длъжен да развива това умение.

Лесно се обяснява и нещо, което всички познаваме като Късметът на начинаещия – и в тотото дори е доказано, че джакпотите отиват или при хора, случайно пуснали – често за първи път – фиша, или пък при онези, които са се професионализирали в това и имат десетилетия опит.

Изобщо темата доколко играта е късмет е сред основополагащите. И се оказва, че това е измеримо в проценти. И късметът е много по-малко от половината от успеха в играта. Излиза верен класическият стих от една песен:”Късметът е награда за смелост”. Психолозите наричат същото „управление на риска”, т.це. смелост, която опитът ни е направил контролирана.

И така, ето я и математиката на играта и шанса:

1.    Измерен в процента Опитът – практика и вглъбяване, печели: 65% краткосрочно, 90% в дългосрочна игра и така до 100% при максимален срок. Т.е. късметът е способен да влияе на кратка дистанция – дисперсия – научно доказани отклонения от стандартните математически величини

2.    Втората колона на управлението на риска е т.нар. Модел – причинно-следствана връзка И РАЗБИРАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА и превръщането им в личен стреотип.

Успехът обаче е и още много важни неща:

Работа върху страха и върху мълчанието в агресивна среда с осъзнатост

Когато играем, наблюдаваме за себе си и отвътре, и отстрани

Когато имаме ресурса да бъдем наблюдатели на себе си знаем как да управляваме емоциите си без трепване и да се вглъбим

Топ покеристът е антипод на обичайната представа – той се занимава с медитация, не пие алкохол и не пуши пури.

Основната му цел изучаване на съзнанието.

Поддържа топ форма и не само физическа. Решаващите фактори за успеха му като играч са: дисциплина, правилно хранене, спорт, отличен сън, минимум негативна информация.

Победата е състояние на духа, не само технически умения!

Така може да се спечели със слаби карти, което е основата на успеха във всяка област на живота – от личните отношения, през бизнеса до спорта и в частност – играта.

Концентрацията е другата най-важна съставка на успеха.

В професионалния покер играчите трябва да бъдат в т.нар. Състояние А: равновесни и спокойни, хладнокръвни, с възможно най-добра концентрация, със супер внимание към детайла, и „влизане” в себе си.

Играта не е въпрос на късмет – това е само за примитивните, повърхностните, които никога няма да бъдат истински играчи (всъщност това е преводът на български на думата „актьор” – човек, който действа на една планета, където: „Светът е сцена, на която всички хора са актьори” по Шекспир).

Играта е като разследване на детектив – работим с информация – дадена/отворена и скрита – използваме дедукция, логика и дешифрираме тайното

Друго съществено нещо, определящо успеха в играта, както и в живота и всякакви отношения е:

Контрол на емоциите – не да не ги изпитваме, а да не ги изразяваме ярко, дори да сме импулсивни – сами определяме на какво ниво да държим страстите. Умението да бъдем сдържани е собствен избор.

Какви са основните му белези:

1.    Не бързаме – пием вода, дишаме дълбоко, броим до 10, поглеждаме нагоре,мълчим – 30 секунди стоп на емоциите и влиянието на околния свят са съществени за успеха преди да действаме

2.    Подчиняваме бурята в сърцето

3.    Главното е намерението, което ражда решението с контролиран, изчислен минимизиран риск

Много модно, далеч не само в играта, е понятието

ПОКЕР ФЕЙС

Така наричаме СПОСОБНОСТТА ГЛАСОВИТЕ ИМПУЛСИ, ЖЕСТИКУЛАЦИИТЕ, МИМИКАТА И ВСИЧКО ДРУГО ДА Е КОНТРОЛИРАНО И ПОДЧИНЕНО, ЗА ДА НЕ ДАВАМЕ ИНФО НА ОПОНЕНТА, КОЙТО ЩЕ се опита да  РАЗЧЕТЕ МИСЛИТЕ дори ЗАД КАМЕННОТО ЛИЦЕ

ПОКЕРИСТЪТ Е ЧОВЕК, КОЙТО УМЕЕ ЯКО ДА РАБОТИ С РИСКА. В ТОВА ИГРАТА Е АНАЛОГИЯ НА БИЗНЕСА, което не значи, че добрият бизнесмен е добър играч, ако не робува на позивите на вътрешното си дете – тема, която обсъждаме като състояние в различни психологически текстове – незрялостта е наш вътрешен враг №1.

Работата с риска се води от двете основни понятия в бизнеса – печалба и загуба. Така и казваме – печеля/губя и в сделките, и в играта. Също така е важно да има баланс на инвестициите – и в покера, и в бизнеса. Той не е нищо друго, освен осъзнат и премерен риск

Мъжете нямат физическо или друго преимущество да бъдат по-добри в покера, освен умението да управляват риска, затова сред профи играчите по-малко са шампионите – жени.

В играта, както и при бизнес преговори, когато имаме слаби карти, а често ни се случва нещо такова във всички сфери на живота, е много важен ПРАВИЛНИЯТ БЛЪФ. В него има  МНОГО МАГИЯ. Той всъщност представлява СПОСОБНОСТТА ДА ДОНЕСЕМ ДО ОПОНЕНТА ИЗГОДНАТА ЗА НАС МИСЪЛ И ДА ГО ЗАСТАВИМ ДА ПОВЯРВА В НЕЯ.

Както казва професионалистът и мъдрецът БЕЛФОРД : ПОСТОЯННО В ЖИВОТА ПРОДАВАМЕ НЕЩО – НЕ Е ВАЖНО КАКВО – ДОРИ ДА БЪДЕ ДЕЦАТА НИ ДА ЛЯГАТ В 10 ВЕЧЕРТА

КОГАТО БЛЪФИРАМЕ ПРОДАВАМЕ МИСЪЛ, КОЯТО НАСАЖДАМЕ В СЪЗНАНИЕТО НА ОПОНЕНТА.

За да имаме успех, съществени са две основни неща:

1.    ИСКРЕНАТА ВЯРА В ТОВА, КОЕТО ПРЕ(О)ДАВАМЕ – пак говорим за вглъбяването

2.    Да можем да гледаме в очите, когато пре(о)даваме

Така стигаме до Психологията на игровата победа:

Духът на победителя е проявен в различна степен в хората.

Защо? Не всеки има състезателен дух, а това е много значимо, тъй като сме в постоянна конкуренция във всяка сфера на живота

Игратата по принцип и Покерът в частност ни въвлича и ни разкрива на себе си жаждата и стремежа да печелим. Така развиваме точно своя състезателен и победен дух.

Как да го тренираме?

С дисциплина, борбеност, системност, от които идва заряд с мощна енергия да се развиваме постоянно и да търсим най-добрите решения. Това пък е, което наричаме мотивация.

Моментът на (не)предсказуемост и овладяването му е работа с информация, която е в основата на играта и победата

Ако късметът определяше победителя, нямаше да има професионални покеристи.

В това отношение нещата също са проста математика. От играещите 20% заработват, 80% са рибки, които хранят акулите

Енергията на хазарта е присъща на всяка игра – от спорта, през пътешествията, до карането на кола...Просто степента на агресивност на средата определя нивото на адреналин. И способността ни в тази агресивна среда да се справим с предизвикателството, като се научим да действаме със силата на мисълта и концентрацията

Играта е провокация!

Калява чувството за равновесие.

И е начин да направим себе си по-подготвени в живота.

Задължително ли играта, в частност покера, се превръща в зависимост? Или е просто работа, едва ли не занаят?

Заисимост е игроманията. Тя обаче не е състояние, в което всеки играч изпада. Има хора с по-голяма и с по-малка склонност да проявят чувство за мярка. Именно този баланс, върху който се работи с дисциплина, тъй често споменавана от нас, прави разликата между професионалиста и зависимия.

Предопределено ли е кой ще стане майстор и ще печели, а кой ще стане зависим и може да изгуби всичко?

Психотипът на хората, които могат да постигнат успех в покера може да бъде антиподен – зависи само от пластичността на мозъка, способността за достигане до майсторство по принцип, т.е. вглъбеността

Определено предимство, но не голямо и не задължително, имат хората с математическо мислене. Това са онези, които обичат цифрите, теорията на вероятностите, смятането. Те имат минимално преимущество, но не е задължително или толкова съществено. Особено, ако не работят върху себе си и нямат мотивация и дисциплина.

Фактор номер 1 е желанието за усъвършенстване, дисциплината и волята за победа.

Накрая няколко думи за споменатия в увода тренд за детско покерно обучение. Там, където се практикува – а това е в немалко страни, най-често то започва от 6 – 8 – годишните.

И не с цел хазарт, а за развиване на уменията на интелектуално ниво – дълбоката замаскирана хитрост, креативно мислене, мотивация в агресивна/конфликтна среда, умението за поемане на риск и постигане на баланс, чувство за хумор и комуникация изобщо – ДЕТЕТО ДА СЕ НАУЧИ ДА МИСЛИ ЕФЕКТИВНО.  Резултатите в училище се вдигат до максимални. Особено по математика – децата, които са дисциплинирани и овладеят правилата на играта мога да се справят със задачи за 3 класа по-горни от техния.

Играта просто развива умението да намираме спешно силните си страни, да ги развиваме и да се възползваме от това с духа на победителя.

На какво още учи? Целеполагане, дисциплиниране на всички нива – от сън през хранене до отношения към всичко. Дава енергия за развитие, намиране на инструменти за усилване на мисленето и вътрешен прогрес. И дава шампионските качества, спортния дух, издържливост на ума, намаляване на страха от грешки. За последния многократно сме писали, че е нашата най-голяма гришка. Изброеното е онова, което увеличава успеха във всичко.

Едуард Агафонов