Днешният ни психологически лайфхак е посветен на често липсващата, дори когато слънцето е щедро, а лятото едва започва удовлетвореност от живота. Уж имаме всичко, а няма радост
Привикваме към успеха и губим удоволствието да постигаме нещата, които искаме. Съвременното общество поставя високи изиквания към удоволетворението и неговите атрибути - социалните мрежи с демонстративните инстаграмни мечти поражда в нас непрестанна неудовлетвореност, искаме повече и повече. Работим 24/7/365, гонейки някакъв резулатат. И се заричаме:
След това ще бъда щастлив, ще поживея....
Наричаме го сила на волята, но е самонасилие – самоограничние и пренапрежение.
Оставяме общуването, спорта ЗА УДОВОЛСТВИЕ, гоним някакви наложени от други резултати, без да се вслушваме в себе си.
Синдром на отложения живот и още нещо!
След всяка постигната точка, има нова мамеща и никога не спираме.
ПРИВИЧКАТА/НАВИКЪТ ДА ЖИВЕЕМ СЪС СТРАХ ОТ НЕУСПЕХ, ЗАБЯГАНИ КЪМ УСПЕХА ни кара да живеем в КУЛТУРА НА СТРАХА И БЪРЗИНАТА
Не избираме радостта и себе си, а „важната работа”.
Как да променим това, за да бъдем щастиливи!
Лайфхакът е да си кажем: „Дай да започна на нещо да играя”.
Иначе имаме тревожност, психоразстройства на нейна база, като без друго сме в епоха на неопределеност. Живеем в криза след криза, не само отвън, но и вътре в нас. А не си позволяваме да осъзнаем нещо елементарно:
НИКОГА НЕ Е ИМАЛО АБСОЛЮТНО ИДЕАЛНИ ВРЕМЕНА, КОГАТО ВСИЧКО НА ВСИЧКИ Е НАРЕД!
Просто фокусираме вниманието си върху това, което НЕ Е ОК – в света, в отношенията ни, в бизнеса, в тялото, в децата, в партньора. Така са устроени и алгоритмите на социалните мрежи – да ни увъртат все по-надълбоко в това, в което сме нагазили, с което ни разделят.
Ако твърде много търсим недостатъци – възниква недоволство и тревога.
Често води до самообвинения, които се натрупват.
Така се превръща в НАЧИН НА ЖИВОТ.
Някои го превръщат и в ТОКСИЧНА МОТИВАЦИЯ
И следствието е ОБИДА КЪМ ВСИЧКИ, изразена в нон-стоп оплакване
Превръща се в стратегия на мозъка, базирана на страх и бързане
Не разбираме или недокрай разбираме защо правим нещо, но го правим, защото са ни НАПЛАШИЛИ, че ако не го направим, то иденещо страшно.
Превръща се в автоматизъм, автопилот, върху който не се замисляме, защото мозъкът е настроен, че така работи в икономичен режим. Докато на него му е удобно, ние потискаме себе си и потребностите си. Което води до натрупване на гняв и психически проблеми, които хронически нарастват. И сме в непрекъснато положение на тревога. Това много ни изтощава и се изявява в депресия и тревожно разстройство – старите начини за постигане на нови цели.
Какъв е резултатът?
Удовлетворяваме чужди, а не своите цели – прескъпа кола или дрехи, които нямат никакво значение, ако живеем в панелка и не ходим на фестивала в Кан.
НЕ ТРЯБВА ДА ОБЕЗЦЕНЯВАМЕ ПОТРЕБНОСТИТЕ СИ – плашещият ни вътрешен критик, които ни диктува да го правим е деструктивна схема. И Е ДОБРЕ ДА УМЕЕМ ДА ПРЕЦЕНЯВАМЕ КОЕ НИ Е НУЖНО НАИСТИНА, РЕАЛНО.
УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА В БЪДЕЩЕТО Е НЕРЕЛЕАЛИСТИЧНА. ТЯ Е ВЪЗМОЖНА САМО В НАСТОЯЩЕТО.
Лайфхакът е да загурбим основния подбудител на неудовлетвореността ни:
ИНСТАГРАМНИТЕ МЕЧТИ, формирали у нас представа за някакъв фантазен живот, какъвто уж ТРЯБВА да имаме, но никога не се получава. Елементарно е, но често забравяме, че няма пълно щастие. Зад красивите картинки стои цена – огромен труд, безсънни нощи, болести, сложни задачи. Лайфхакът как да не бъдем погълнати от тези фалшиви мечти е учене на любов, грижа и конкретни знания.
Понеже намечтаното не се сбъдва, настъпва недоволство от живота – от семейството, работата, партньора, страната, града, дома, тялото.... – все някой друг е виновен, а всъщност са собствените илюзии – непостижими очаквания.
Получава се ситуацията от тв рекламата:
„Хайде на Околосветско!
А не може ли някъде другаде”.
Или родното: „не знам как трябва да бъде, но не и така не е”.
Какъв е лайфхакът?
Удоволетвореността от живота е от ЦЕЛИЯ живот – т.е. приемаме и минусите, че няма идеално щастие, идеални хора...
Още повече, намираме се в Годината на коня – не печелят решения, взети със страх, но в непрестанния бяг трябва да мислим искрено.
Преживяването на истинска удовлетвореност е телесно - то е свързано със заземяването – седим и ядем вкусна храна, избираме себе си – това, което обичаме и ни се иска в момента – не което ТРЯБВА да изберем. За да можем да почувстваме вкуса и аромата, а не да бързаме. Именно това е истинското удоволствие: да хапнем в приятен разговор с приятни хора, без смарт-устройства и други дразнители, по възможност и без тв.
Всеки път, когато се почувстваме тревожни, лайфхакът е: сядаме спокойно, питаме се от какво имаме нужда, за да почувстваме радост/щастие/удовлетвореност! И да си го дадем!
Неудовлетвореността е смес от депресия и тревожност, която е в главата, понеже се противопоставяме истинската нужда на тялото.
Как да излекуваме/да приедолеем това в себе си с прост лайфхак?
В КРАЯ НА ДЕНЯ ДА БЛАГОДАРИМ НА СЕБЕ СИ, НА ТЯЛОТО, НА ХОРАТА ПО ПЪТЯ, НА СВЕТА, НА ГОСПОД. ИСКРЕНА БЛАГОДАРНОСТ ЗА ПРЕЖИВЕНИТЕ ХУБАВИ МОМЕНТИ И МОМЕНТИ НА ПРОВЕРКА, ЗА ДА ПРИЕМЕМ ИСКРЕНО ЖИВОТА.
Борис Ангелов
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Губещите европейски автогиганти ...
бТВ Синема 07 юни 21:00ч.
Режисьор: Рон Хауърд
В ролите: Килиън Мърфи Матю Джой Том Холанд Томъс Никерсон