Животът в Япония описан в нова книга

Независимо дали се усъвършенствате в изкуството да се потопите сред удоволствията на природата (шинрин-йоку), или майсторски да слепвате строшена керамика (кинцуги), японските обичаи успяват да просъществуват в продължение на векове до днес заедно със съвременните подходи за благополучие и хармония. Воден от амбицията да представи най-важното от японския дизайн, кухня, философия и култура, Ютака Ядзава предлага най-добрия пътеводител из тайните на тази страна.

От книгата „Животът в Япония“ ще разберете, че Токио е не само мегаполис на мегаполисите, но и пътеводна светлина за тези, които искат да живеят в разбирателство в нашия все по-урбанизиращ се свят. Ще научите как, въпреки че две трети от територията на страната е покрита с гори, хората тук се отнасят с уважение и с благоговение към природата.

Ще се запознаете с изкуството на приготвяне на чай и различни традиционни церемонии, с образователната система, с шинтоизма и дзенбудизма. От разказите в книгата ще усетите радостта от икигаи, ще опознаете най-модерното производство на филми, ще проследите как японците създават революция на пазара за уиски и ще се изненадате на порядки като „войната“ между родителите, които се конкурират кой ще приготви най-красиво подредената кутия за обяд на детето си. Излезте навън, проявете милост към ближния и променете прекалено натоварения си живот към битие, изпълнено с хармония. Над 70% от територията на Япония е заета от планини, а две трети от нея са покирити с гори. Природата напомня за своето могъщество с тайфуни и земтресения. Световноизвестният влак стрела „шинкансен“ лети край подножието на планината Фуджи – един от многото вулкани, които са активно спящи. Макар да разполагат с някои от най-високите технологии в света, природата и околната среда са нещо, към което японците се отнасят със страхопочитание и дори благоговение... Това са само малка част от интересните и любопитни факти, които ще откриете в книгата на Ютака Ядзава „Животът в Япония“, издание на "Книгомания".

Воден от амбицията да представи най-важното от японските обичаи, традиции, философия, кухня и култура, авторът предлага един алтернативен и уникален пътеводител из дебрите на тази така интересна, но и непозната за нас страна. От книгата „Животът в Япония“ ще научите, че Токио е мегаполис на мегаполисите, но и пътеводна светлина за тези, които искат да живеят в разбирателство в нашия все по-урбанизиращ се свят. Ще се запознаете с изкуството да приготвяте чай и различните церемонии, свързани с образователната система на японците. Ще разберете какво е „кутия бенто“ и защо какво хапват децата ни в училище е толкова важно, особено в японската култура. Ще научите какво е специфичното при годежите в Страната на изгряващото слънце, както и откъде идва мита за японската сексуална разкрепостеност. На страниците на тази любопитна книга ще намерите отговор на въпроса защо японската кухня, освен толкова вкусна, е сочена за една от най-популярните в света (Япония е горд носител на най-много звезди „Мишлен“ за своите ресторанти). Ще разберете какво е „умами“, как да усетите радостта от „икигаи“, ще опознаете модерното производство на филми, ще проследите как японците създават революция на пазара на уиски, ще се изненадате от порядките, свързани с раждането и даването на име на новороденото дете в Япония. И накрая – пред вас ще се разкрие истината за митовете за японското дълголетие и ще видите как, нагледно, с правилно хранене и движение, можете да доживеете до 100 години, като сте все така активни! „Животът в Япония“ на Ютака Ядзава е четиво, което ще ви потопи в хармонията на една далечна, но и близка култура, ще ви пренесе назад във времето с изкуства като театър, писане на хайку и дори „кинцуги“ – майсторско слепване на керамика. Една книга, която ще промени възгледите ви за японската култура и ще ви откъсне от прекалено натоварения живот, за да потърсите в себе си и света около вас „шинрин-йоку“– умението да се потопите сред удоволствията на природата. Ето и някои любопитни откъси от книгата: "Токио наистина е пренаселено място – дори за японските стандарти. Градът, наричан официално Токийска метрополия, дава подслон на над 13 милиона души, докато в околностите му, където може да се стигне с крайградската железница, живеят още почти 44 милиона японци.

В нашата епоха на мегаполисите Токио е начело на световната класация. Когато пристигам в Токио от чужбина, винаги ми е правил впечатление фактът, че почти всичките жители на града са японци. Това може да изглежда подразбиращо се, но високата степен на разнородност на големите градове по света – етническа, културна и естетическа – в Токио просто липсва. Поне на пръв поглед. Китайските градове са може би най-близо до тази расова хомогенност, но видимото еднообразие на жителите на Токио е просто изумително – особено в най-натоварените часове на преселение от или към крайградските зони. Тук чувството за клаустрофобия е особено силно. Но първият парадокс, с който ще се сблъскате, идвайки в Япония, е, че това, което на пръв поглед изглежда еднакво, се оказва различно в безкрайно много отношения. Различията в тази страна са много дълбоки, макар и трудно доловими. Токио е относително нов град. Възниква през 1603 г. на мястото на селището Едо, за да стане столица на шогуната Токугава – военен режим, притежаващ реалната власт в страната, докато императорът остава да живее в старата столица Киото. Едо бързо процъфтява благодарение на мащабни инженерни проекти за усвояване на нови площи, коригиране на значими речни корита и построяване на множество акведукти за осигуряване на питейна вода за растящия брой на жителите. Но Едо, както и Токио по-късно, са сполетени от пожари, земетресения, още пожари и пак земетресения, а в последно време – и от бомбените атаки на американската авиация по време на Втората световна война. След падането на шогуната императорът временно се премества да живее в овакантения замък в Едо. Оттогава Киото, столица на страната още от 794 г., продължава да го очаква да се завърне. Токио без съмнение е най-често разрушаваният и строен наново град на света.

Токийската кула – емблематична постройка за следвоенно Токио – е издигната от стоманата на изоставените американски танкове „шърман“ от времето на Корейската война, които американците не си правят труда да закарат обратно в родината си. Ето още един японски парадокс: това, което другаде е старо, за японците е ново и обратното. Токио, разбира се, не е цялата Япония. Над 70% от територията на страната е заета от планини, а две трети от нея са покрити с гори. Природата напомня за своето могъщество чрез периодично преминаващите тайфуни, както и посредством твърде честите, за да бъде човек задълго спокоен, земетресения. Световноизвестният влак стрела „шинкансен“ лети край подножието на планината Фуджи – един от многото вулкани, които са активно спящи (или спящо активни – зависи от вулканолога, с когото ще се консултирате). Макар да разполагат с някои от най-високите технологии в света, природата и околната среда са нещо, към което те се отнасят със страхопочитание и благоговение. Европейският религиозен модел не се е прихванал на японска почва, но традиционните анимистични вярвания на шинтоизма продължават да съществуват в техния първичен и неповлиян от времето вид. Примери за това могат да се видят в анимационните филми, създадени например в студио „Гибли“ на Хаяо Миядзаки. В книгата си ще се опитам да ви представя моите лични обяснения на тези парадокси – тема по тема, така че да имате възможност да опознаете по-задълбочено някои от образите на Япония, които очите ви ще възприемат. Ще ви покажа едно своеобразно триизмерно изображение на Япония – такова, каквото е то в действителност".