Звезда от Столичаните режисира Георги Марков

             Актьорът Малин Маринов, който изигра шофьора на червените генерали в последния сезон на комедийния сериал „Столичани в повече“, режисира Георги Марков на сцената на Нов театър в НДК. Спектакълът е по пиесата „Асансьорът“ и независим проект на продуцентска къща Maskarichi. Премиерата на 100-минутното представление е на 12 май 2016 г., четвъртък, от 19:30 ч. Ролите са поверени на Янислава Линкова и Бисер Маринов, който също участваше в предишен сезон на „Столичаните“ в образа на митничар. Художник е Георги Стойков, а Радомир Борисов се грижи за художественото осветление. Според сюжета на „Асансьорът“ непознати мъж и жена засядат в него, изолирани от света. Дълга нощ в опит да спасят душите си чрез вярата в другия и да разберат дали са родени един за друг, защото пътят към блаженството на духа и човешкото щастие е любовта. Всеки човек иска да обича и да бъде обичан, но крещящата липса на духовност в съвременния свят, обусловена от стремежа към материалност и задоволяване на нагона, пречи на хората да си вярват. А без душевното привличане и доверието няма как да се случи и любовта. Но консуматорското мислене на съвременния човек дотолкова го е увредило, че егоистичното чувство вече не е подвластно на моралните устои в обществото. Вяра, жертва, вина, изневяра, саможертва, невинност. Имаме ли сили да променим себе си и на каква цена? Възможно ли е да уловим щастието си, когато обременени и натоварени със събитията от миналото и близкото бъдеще ние осъзнаваме, че трябва да изневерим и да се превърнем във виновни, само защото природният ни инстинкт, проявяващ се в стремеж към все по-добро, ни кара да извършваме поредица от нови грешки, само защото в стремежа си да изконсумира всичко и да обладае целия възможен свят, заради страха си от самота, нищетата на душата си и зависимостта си от безброй случайно или неслучайно възникнали обстоятелства, съвременният човек пропуска най-важното: да изконсумира своето щастие!

   Винаги готови да пренебрегнат постигнатото спокойствие на духа и съвестта си, само и само за да достигнат до по-голямо щастие, хората не си дават сметка, че истинското щастие остава в неизживяните и пропуснати, прекрасни моменти, и че всеки човек има свое конкретно място и свое конкретно пространство, в което може да е щастлив, а останалото е опит за задоволяване на пагубния инстинкт към отъждествяване с Бог или стремеж към временно задоволяване на представата си за щастие, която често се оказва илюзорна и фалшива ...

   Защото какво е щастието, ако не форма на изолация от заобикалящата ни среда?! Но можем ли да останем изолирани от света и да устоим на предизвикателствата на цивилизацията и материалността в нашия живот?... Тогава?! Спрете! Вижте, огледайте се! Щастието е тук, сега и стои срещу вас. Чака само да протегнете ръце и да уловите мига.