Добре, че модното заведение Fake French има Fake в заглавието, понеже в противен случай оценката ни щеше да бъде само НЕ! Наследник на друго претенциозно на недотам претенциозно място в глухата част на централна улица. Менюто е изпълнено със сложни думи, които звучат префърцунено, абсурдно и даже смехотворно на български език, каквито няма да намерите никога в наистина класно френско бистро - имаме пребогат опит в рамките на 3 десетилетия в посещение на гастробарове от Париж до Кан и от Марсилия до Страсбург. Особено произнесени от келнери с ужасяващ провинциален диалект.

Яденето не е вкусно, но за сметка на това е с малки порции. Под морски дарове да се имат предвид 4 малки и зле размразени скариди с несигурна датировка например си е забавно, освен ако не беше за наша сметка. Забъркването на тартара с яйца и лимон в канче като форма на шоу-кукинг е ефектно, но не го прави нито достатъчен като количество, нито по качество.

Фактът, че келнерите не се сещат да сложат в изстудител пенливото вино и не възприемат забележките по тоя повод не само на първо, но и на второ подсещане е знаменателен, хеле при френските претенции на заведението.

От десертите се препоръчва мусът, който няма нищо общо с оригиналния. Поне във френския му прочит. Пък и се слага доста малко.

Малки са дори кърпите, като да са носни, та не ги спасява извезания като в кръжок петел отгоре.

Добри думи заслужава дизайнът. И акцентът със свещите в него. Протекли и не само. Даже по пътя към тоалетната.

Лоши думи заслужава спешаването. Държи са да бъде направена резервация за 18,30 или 20,30. Ако направите първата, десетина минути преди да изтече вече почват да ви гонят, а и десет, след като е минал часът 8 и половина, както за вашата, така и за съседната маса няма чакащи артисти. Обясняват, че били отвън, ама ги няма. Глупав избор на персонала, вместо да ви вземе пари за още бутилка пенливо вино например, както биха направили във Франция.