- Благой, дадоха ни само няколко минути, какво искаш да кажеш?

- Искам да благодаря на Господ, който ми върна живота. Още не знам какво се случва, но вече започвам да разбирам. Знам само, че видях нещо, като пламък, и сега се връщам, за да живея втори живот... слава на Господ. Не е случайно, че се събудих на Великден.

- А какво стана, помниш пи кой се опита да те убие? Дъмпела ли беше?

-  Не помня. Всеки ще си получи  заслуженото. Ще има отплата за всеки. Сега единственото, което искам, е да се възстановя и да имам сили да се боря със злото...

-  Говориш като месия, като кръстоносец, тук на  шкафчето ти виждам Библия. Какво се случва с теб?

- Господ ми показа пътя и ме върна, за да го извървя.

-  Но ти си отслабнал, като скелет си, ще можеш ли да се възстановиш, ще се състезаваш ли пак, какво ще правиш занапред?

- Като изляза, ще построя църква, това ще направя.

- А кой беше до тебе в най-трудните мигове, много неща се изговориха и всички се втурнаха да те спасяват, начело със Златките..

- Те също са част от злото, което досега ме отклоняваше от правия път...те не са добри момичета.

-   Имаш ли нужда от нещо?

- Имам нужда само от вяра... (тук Багата започва да се унася)

- Страхуваш ли се за живота си, когато излезеш от болницата?

- Не (усмихва се). Само от Божия гняв.