АИКБ е категорично против предложението на МС за увеличаване на минималната работна заплата

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане на портала за обществени консултации проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2026 г., представяме на Вашето внимание становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

На 1 февруари 2023 г. Народното събрание на Република България прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн. ДВ, бр. 14 от 10 февруари 2023 г.), според който Министерският съвет е задължен ежегодно, до 1 септември да определя минималната работна заплата за страната. Според разпоредбите тя трябва да бъде 50% от средната БРУТНА работна заплата за дванадесетмесечен период, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година. Съгласно чл. 244 от Кодекса на труда, ОСНОВНАТА минимална работна заплата не може да бъде по-ниска от тази, установена през предходната година.

Тази законодателна промяна е грешен и ВРЕДЕН опит за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2041 и е резултат на стремежа на народни представители от различни парламентарни групи да спечелят избиратели чрез популистки предложения.

В нарушение на принципите на тристранния диалог и на изискването на Директива (ЕС) 2022/2041 за неговото насърчаване, на обществено обсъждане е предложен проект на Постановление на Министерския съвет, публикуван на 26.08.2025 г., който, следвайки простата линейна логика на чл. 244, предлага размер на ОСНОВНАТА минимална работна заплата на 1213 лева (620,20 евро).

Асоциацията на индустриалния капитал в България, в качеството си на отговорен социален партньор и национално представителна работодателска организация, изразява категорична позиция срещу предложението на Министерския съвет за увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) на 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., което представлява ръст от 12,6% спрямо сегашния размер от 1077 лв. Това предложение, макар и представено като мярка за подкрепа на доходите на близо 600 000 души, игнорира сериозните икономически рискове и дисбаланси, които вече се проявяват в българския пазар на труда. АИКБ настоява за преразглеждане на предложението и предлага да не се увеличава МРЗ за 2026 г., тъй като тя вече е нараснала изпреварващо през последните три години, надвишавайки значително обективни икономически показатели.

АИКБ настоява за отмяна на чл. 244 от Кодекса на труда, чиято неадекватност е в основата на настоящите проблеми. Разпоредбата противоречи на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минимална заплата от 1970 г., ратифицирана от България през 2018 г., както и е в разрез с Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.

АИКБ настоява Министерският съвет да оттегли предложението за увеличаване на МРЗ за 2026 г. и да запази сегашния ѝ размер. Това е необходимо, за да се избегнат допълнителни дисбаланси на пазара на труда, да се поддържа конкурентоспособността на българската икономика и да се гарантира стабилен преход към Еврозоната.

АИКБ апелира в кратки срокове да бъдат предприети действия по отмяна на чл. 244 КТ и изработване на адекватен механизъм за определяне на МРЗ, с реално и действено участие на социалните партньори в процеса, утвърждаващ договорното начало и на базата на обективни икономически критерии, отразяващи реалното развитие на икономиката, пазара на труда и покупателната способност, в изпълнение на европейското законодателство.

Следват конкретните аргументи и подробното становище на АИКБ:

Изх. № 253/15.09.2025 г.

ДО

Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ,

МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2026 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане на портала за обществени консултации проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2026 г., представяме на Вашето внимание становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

На 1 февруари 2023 г. Народното събрание на Република България прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн. ДВ, бр. 14 от 10 февруари 2023 г.), според който Министерският съвет е задължен ежегодно, до 1 септември да определя минималната работна заплата за страната. Според разпоредбите тя трябва да бъде 50% от средната БРУТНА работна заплата за дванадесетмесечен период, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година. Съгласно чл. 244 от Кодекса на труда, ОСНОВНАТА минимална работна заплата не може да бъде по-ниска от тази, установена през предходната година.

Тази законодателна промяна е грешен и ВРЕДЕН опит за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2041 и е резултат на стремежа на народни представители от различни парламентарни групи да спечелят избиратели чрез популистки предложения.

В нарушение на принципите на тристранния диалог и на изискването на Директива (ЕС) 2022/2041 за неговото насърчаване, на обществено обсъждане е предложен проект на Постановление на Министерския съвет, публикуван на 26.08.2025 г., който, следвайки простата линейна логика на чл. 244, предлага размер на ОСНОВНАТА минимална работна заплата на 1213 лева (620,20 евро).

Асоциацията на индустриалния капитал в България, в качеството си на отговорен социален партньор и национално представителна работодателска организация, изразява категорична позиция срещу предложението на Министерския съвет за увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) на 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., което представлява ръст от 12,6% спрямо сегашния размер от 1077 лв. Това предложение, макар и представено като мярка за подкрепа на доходите на близо 600 000 души, игнорира сериозните икономически рискове и дисбаланси, които вече се проявяват в българския пазар на труда. АИКБ настоява за преразглеждане на предложението и предлага да не се увеличава МРЗ за 2026 г., тъй като тя вече е нараснала изпреварващо през последните три години, надвишавайки значително обективни икономически показатели.

АИКБ настоява за отмяна на чл. 244 от Кодекса на труда, чиято неадекватност е в основата на настоящите проблеми. Разпоредбата противоречи на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минимална заплата от 1970 г., ратифицирана от България през 2018 г., както и е в разрез с Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Конкретните аргументи са свързани с:

1. Негативни последици за пазара на труда в България от неадекватното увеличение на МРЗ за страната

За последните три години, от влизане в сила на изменението в чл. 244 КТ, размерът на минималната работна заплата се е увеличил с над 15% - за 2025 г., с 19.62%, за 2024 г. , а настоящото предложение за размера на МРЗ от 01.01.2026 г. предвижда увеличение с още 12.63%. Кумулативният ръст на МРЗ за периода 2023-2026 г. би бил над 55%, при реален ръст на икономиката за същия период около 10% и натрупана инфлация в размер на около 10%, което означава, че за периода на действие на чл. 244 от КТ МРЗ расте над 2.5 пъти по-бързо от обективните икономически показатели, обуславящи растежа й.

Вече отчетливо се наблюдават негативните ефектите на значителните икономически дисбаланси на пазара на труда, предизвикани от рязкото и необосновано покачване на МРЗ в страната. Големи компании затварят заводите си и местят производството си в други държави. Основната причина за освобождаването на хиляди работници са растящите разходи за труд, които правят производствата в България неконкурентни. Същевременно освободените служители (без образование и квалификация) се присъединят към редиците на безработните и зависят от държавните помощи за безработица. Ефектът за публичните финанси на държавата се проявява като загуба на приходи от социални осигуровки и данъци и увеличение на разходите като помощи за безработица, тъй като липсват достатъчно други работодатели, които да наемат освободените кадри, а дори и да има такива предприятия, тежестта на новата минималната работна заплата се усеща и при тях.

Когато минималното заплащане расте, това пряко се отразява на разходите на предприятието. Тъй като компанията не може да увеличи производителността си със същия темп, продукцията ѝ се оскъпява. В тази ситуация са почти всички предприятия, които разчитат на многоброен и ръчен труд, който логично е нископлатен. Особено засегнати са предприятията, които произвеждат продукция с ниска добавена стойност в различни икономически сектори - като например текстилната промишленост, селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството, охранителна дейност и др.

Административното повишение на МРЗ създава трайно увеличение на разходите за труд, тъй като веднъж увеличени, възнагражденията практически не могат да бъдат редуцирани. Освен този пряк ефект, неминуемо е и настъпването на вторичен ефект– възнагражденията на служителите, имащи по-висока квалификация, опит и знания, се доближава до възнагражденията на лица, които нямат такива трудови качества и характеристики, което ги демотивира да продължават да повишават квалификацията и производителността си. За да бъдат запазени, тези служители също ще трябва да получат увеличение на възнагражденията, което ще има стъпаловиден ефект в предприятията, без това да е обосновано от реални икономически и пазарни условия.

Друга негативна последица от рязкото и икономически необосновано повишаване на МРЗ за страната е доближаването на минималната и медианната работна заплата и разрастването на сивата икономика. В някои региони на страната и в някои икономически дейност, произвеждащи продукти с ниска добавена стойност, има