БСК: Законът Антиспекула е груба и непропорционална намеса на пазара

От Българската стопанска камара се обявиха против предложения закон за контрол на цените на основни стоки и услуги, приет на първо четене в парламента. Според тях проектът представлява сериозна и непропорционална намеса в свободното ценообразуване и създава реални рискове за функционирането на пазара в критичен момент за икономиката – въвеждането на еврото.

„Считаме, че предложеният законопроект представлява груба, системна и непропорционална намеса в свободното ценообразуване и пазарните механизми“, посочват от Камарата в официална позиция.

От БСК заявяват, че отхвърлят всякакви нови, извънредни или допълнителни административни мерки за контрол върху цени и надценки извън вече действащата правна рамка, включително разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

„Еврото не е оправдание за извънредни регулации“

Според бизнеса законопроектът не е икономически обоснован, не е правно необходим и подкопава пазарните механизми и конкуренцията. От организациите в БСК предупреждават, че използването на присъединяването към еврозоната като аргумент за въвеждане на регулации върху цените е погрешно и опасно.

„Подобни мерки влизат в пряко противоречие с принципите на единния европейски пазар и злепоставят България пред европейските ѝ партньори в момент, в който страната търси доверие, стабилност и дългосрочни инвестиции като бъдещ член на еврозоната“, се посочва в позицията.

Рискове за пазара и веригите на доставка

Бизнесът предупреждава, че въвеждането на допълнителен контрол върху цените и надценките носи сериозни оперативни и правни рискове за компаниите и може да доведе до дестабилизация на веригите на доставка – както на национално, така и на регионално ниво.

Сред възможните последици се посочват:

    изтегляне на продукти от пазара и разширяване на сивия сектор;

    ограничаване на предлагането и възникване на дефицити;

    свиване на българското производство и ръст на безработицата;

    отлагане или блокиране на инвестиционни решения;

    отслабване на покупателната способност и вътрешното потребление.

По оценка на работодателските и браншовите организации подобно развитие би имало пряко негативно отражение върху икономическата среда, инвестиционния климат и финансовата стабилност на страната.

„Контрол вече има“

В позицията се подчертава, че в България съществуват действащи и ефективни механизми за защита на потребителите, санкциониране на нелоялни търговски практики, контрол върху картелни споразумения и злоупотреби с пазарно положение, както и за наблюдение на цените в периода на двойно обозначаване при въвеждането на еврото.

„Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Националната агенция за приходите и останалите компетентни органи разполагат с пълния набор от правомощия, които при необходимост могат и следва да бъдат прилагани стриктно в рамките на действащото законодателство“, посочват от БСК.

Според бизнеса въвеждането на такъв режим би довело до дублиране на функции, правна несигурност и възможности за противоречиви тълкувания и административен произвол.

Натиск върху бизнеса в ключов момент

От организациите напомнят, че самият процес на въвеждане на еврото вече изисква значителни ресурси – адаптиране на ИТ системи, счетоводство, логистика и обучение на персонал. Вместо предвидима и стабилна среда, бизнесът е изправен пред нови законодателни инициативи, които според него имат прибързан и популистки характер.

„Българският бизнес е доказал, че може да бъде коректен партньор в процеса на въвеждане на еврото, но това изисква доверие и правна сигурност, а не експерименти с пазарната среда“, се казва още в позицията.

Призив към парламента

В заключение организациите настояват Народното събрание да отхвърли законопроекта и всички сходни опити за подмяна на действащия правен ред. В противен случай предупреждават, че подобни решения ще имат дългосрочни и измерими последици за инвестиционната среда, конкурентоспособността и икономическата стабилност на България.

Наталия Каменова