Държавата няма да мръдне напред, ако само се разхождаме до урните: Бабикян

„На масата не е поставено нищо. Кое подкрепяме, ние го заявихме още миналия път. Това, което трябва да бъде подкрепено, е кабинет, склонен да реформира и да променя България“, заяви пред БНР Арман Бабикян от „Изправи се! Мутри вън!”, водач на листата в 24 МИР София и във Велико Търново.

Този път би трябвало политиците да поемат трудна щафета - при липса на комфорт тип „Борисов“, в който имаш гласове, а „останалите си ги напазаряваш“, каквито кабинети е имало, сега сме в друг етап – на масата трябва да се сложат приоритетите, подчерта Бабикян.

„И да, партиите, които не са от статуквото, биха могли да са в такъв кабинет, но парламентарна подкрепа трябва да се търси. И няма да е спокоен кабинет, сигурно няма да бъде и обичан кабинет, но трябва да има такъм кабинет, защото държавата ни няма да мръдне напред, ако се разхождаме само до урните и назад.“

Дълголетността на подобен кабинет зависи от конструктора, смята Арман Бабикян.

„Зависи от способността на политиците да пускат мостове и да минават по тях.“

Бабикян попита още „защо си въобразяваме, че ние трябва да имаме непрекъснато падишахско мнозинство, в което каквото и да решиш, то минава“.

Трудният вариант в момента изисква повече демокрация, повече контрол и повече мъка, подчерта той.

„Ще трябва да я преживеем тази мъка. Никой не бива да очаква, че ще му спуснат отнякъде 130 гласа в парламента и той ще прави каквото си ще.“

„Златен пръст“ има тогава, когато някой е извън програмата, кабинета и съгласието за това каква политика да се води, изтъкна Арман Бабикян и допълни:

„Надявам се партиите от статуквото да не се държат по този начин.“

Според Бабикян в миналото Народно събрание е имало повече революционни действия, а сега следва да се предприемат „настойчиви еволюционни действия“ и „малко отдръпване от популизма“.

В българския политически живот пиенето на кафе и говоренето с хора по някакви странни причини се смята за заговор и това е грешка, коментира още Бабикян. Според него в „нашата двулика политическа среда“ продължават да битуват детинщини и „всеки се прави на нещо, което не е“.