Днес е Малка Богородица - не се пипат остри предмети и не се изричат остри думи

Честваме празника Рождество на Пресвета Богородица.

На този ден се отбелязва един от големите църковни празници раждането на Божията майка - света Дева Мария. Нарича се също Рождество Богородично или Малка Богородица, пише БТА.

Това е един от Богородичните празници в православния календар през годината заедно с Въведение (21 ноември), Благовещение (25 март), Успение (15 август) и други. С днешния празник е свързан и друг, наричан Зачатие на света Анна (отбелязва се на 9 декември), който вкъщност е посветен на зачеването на св. Дева Мария от майка ѝ света Анна.

В Библията не се споменава за раждането на малката Мария, но преданието е запазило някои сведения, например имената на нейните родители Йоаким и Анна.

Обикновено Църквата чества светците в деня на тяхната смърт, но свети Йоан Предтеча и Дева Мария са изключение заради изключителната им в историята на Божиите действия за изкуплението и спасението на човечеството.

Бащата Йоаким бил добродетелен и заможен човек, но той и съпругата му Анна били нещастни, защото си нямали деца. У евреите това се смятало за голямо нещастие, понеже бездетните родители нямали надежда да имат за свой потомък очаквания Месия.

Двамата добри съпрузи дълги години усърдно се молили на Бог да ги дари с рожба. Анна дори дала обет: ако ѝ се роди дете, да го посвети на Бога. Най-после те се сдобили с момиченце, което нарекли Мариам (името е по-известно като Мария). С много обич я отгледали до навършване на тригодишна възраст и тогава според даденото пред Бога обещание я завели в Йерусалимския храм, където такива дечица били грижовно отглеждани и с любов възпитавани в добрите традиции на юдейската религия. Така и Мариам била подготвена с познания за Свещеното Писание и възпитана в нравствена чистота, за да бъде достойна да стане майка по плът на Спасителя на света Иисус Христос.

В българския фолклор празникът е дълбоко преплетен с почитта към майчинството, семейството и продължението на рода. Тъй като самата Богородица се ражда след дълги години на молитви и надежда, народната традиция възприема Малка Богородица като най-силния ден за невестите, които копнеят за своя рожба. Рано сутринта жените посещават храмовете, оставят дарове от тъкани и цветя пред иконата на Божията майка и се молят за здравето на децата и за благословия в дома.

Обичаят повелява на този ден стопанката да омеси специален обреден хляб, намазан обилно с мед. Още докато е топла, питата се разчупва и раздава на съседи, близки и бедни хора с наричане за благоденствие, мир и плодовитост.

За да се предпази къщата от беди и болести, старите поверия строго забраняват женската ръкоделна работа - на Малка Богородица не се шие, не се преде, не се плете и не се пипат остри предмети като ножици и игли. Вярва се също, че празникът изисква смирение, поради което в дома не бива да се вдига излишен шум, да се върши тежка сечиварска работа и да се изричат остри думи.

Според народа ни виковете и кавгите прогонват семейното разбирателство, а денят трябва да премине в мир, за да растат децата здрави и спокойни.

В традиционния трудов календар на българина празникът бележи и плавния преход към есенния сезон. Вярва се, че дните около Малка Богородица са най-благодатни за начало на есенната сеитба, като стопаните занасят първото житно семе в църквата за освещаване преди да го хвърлят в браздата. На много места денят поставя началото и на гроздобера, а край манастирите и църквите се правят курбани за здраве и се събират големи празнични сборове.

Имен ден празнуват Мария, Мариана, Марияна, Мариан, Мариян, Марио, Мариела, Мариета, Мара, Маруся, Маша, Мими, Мима, Мика, Панайот, Панайота, Богомил, Богомила, Десислав, Десислава и техните производни.

Мария Пенчева