Думите, с които говорим на себе си, променят начина, по който работи мозъкът ни

Думите, които отправяме към себе си, могат да повлияят на начина, по който мозъкът обработва емоциите, справя се със стреса и реагира в трудни ситуации. Това показват неврологични и психологически изследвания, според които вътрешният ни диалог играе важна роля в емоционалното състояние и поведението ни.

Научните изследвания показват, че вътрешната реч – мълчаливите разговори, които водим със себе си – активира мозъчни мрежи, свързани с езика, вниманието, паметта и регулирането на емоциите.

Когато човек постоянно мисли негативно за себе си, особено когато многократно се връща към тревожни преживявания, той може да затвърди мисловни модели, свързани с тревожност и депресия.

Този процес е известен като руминация – непрекъснато съсредоточаване върху тревожни или неприятни мисли, без да се стига до решение на проблема.

Изследвания с образна диагностика на мозъка свързват мисленето за самите нас с активността на определени мозъчни области, включително медиалната префронтална кора и части от т.нар. мрежа на пасивния режим на мозъка. Тя участва в процесите, чрез които осмисляме себе си и собствените си преживявания.

Учените установяват също, че промяната в начина, по който разговаряме със себе си, може да повлияе на емоционалните ни реакции.

Например обръщането към себе си по име или говоренето за себе си в трето лице може да помогне за създаването на психологическа дистанция в стресови ситуации.

Този подход е известен като дистанциран вътрешен диалог. Изследванията показват, че той може да помогне на хората да овладяват емоциите си, без да изисква значителни умствени усилия.

Мозъкът притежава и способността да се променя под влияние на преживяванията – свойство, известно като невропластичност. Повтарящите се мисли и поведения могат с течение на времето да допринасят за промени в невронните връзки, въпреки че тези процеси зависят от множество фактори.

Това обаче не означава, че отделните мозъчни клетки буквално разбират насърчителните или негативните думи, нито че положителните утвърждения сами по себе си могат да пренастроят мозъка или да излекуват психични заболявания.

Научните доказателства подкрепят по-конкретен извод: начинът, по който тълкуваме преживяванията си и разговаряме със себе си, може да повлияе на регулирането на емоциите, поведението и моделите на мозъчна активност.

Източници: Университетът на Мичиган, Мичиганският държавен университет, Journal of Personality and Social Psychology и Националните здравни институти на САЩ (NIH).

Кирил Пламенов