Експерт: "Епохата на малките войни"

Министерството на отбраната на САЩ утвърди директива, призоваваща американските военни да станата „толкава ефикасни в нерегулярните сблъсъци, както и в традиционната война“. Това означава, че стратегията и тактиката на локалните войни ще занимава умовете на генералите, също както и тяхното любимо занимание – подготовката за Трета световна. Но дали това е повод за радост?

Министърът на отбраната Робърт Гейтс повече не вярва, че главната заплаха за Америка идва от „страните-агресорки“. Тяхното място е заето от „несъстоялите се държави“. Затова той пише в статия за списание „Foreign Affairs“. Афганистан и Ирак откриха уязвимото място на супердържавата. Партизаните, въоръжени с АК-47 и самоделни бомби, можаха да причинят на Америка такава щета, която не успя да нанесе СССР със своя ядрен арсенал. За седем години в Афганистан и пет в Ирак американците макар и със забавяне, но научиха, как трябва да се води „войната с тероризма“. Гейтс иска да структурира този опит. Той желае да увеличи дипломатическия корпус и щата на Агенцията за международно развитие. Той убеждава, че на американските войски им е необходимо колкото е възможно по-малко да воюват. За предпочитане е използването на непреки действия, да се усилва потенциала на съюзниците. Той даже смята, че Америка трябва да удовлетвори исканията на недоволните, сред които терористите вербуват привърженици. Едва ли някой ще скърби, ако „шок и страх“ бъдат поставени на отдалечен рафт. Безпокои това, че приоритет на министерството на отбраната стават локалните войни. Опитът, който Гейтс иска да обобщи се заключава в увеличаване на контингента. Американските военни вярват, че тази стратегия е дала резултат в Ирак и Афганистан. В действително е много рано да се съди дали Америка е успяла да установи стабилен мир в Ирак. А що се отнася до войната в Афганистан, според мен, тя е обречена, колкото и войници да се изпратят там. Нерегулярните войни имат също толкова дълга история, както и класическите. До момента се оправдават само два метода за тяхното водене: ограничаването на правата и свободата и изключителната жестокост. При това последният по-често, отколкото първия. Но нито един от тях не може да бъде използван от САЩ. Съвременните войни се водят в светлината на журналистическите отразявания и под напрегнатото внимание на юристите. Жестокостите на британците в Малая и на французите в Алжир ги доведе до подсъдимата скамейка. Влиянието на общественото мнение се превръща в решаващ фактор. Русия научи това от опита си във войната с Грузия. Гейтс твърди, че в близко бъдеще Америка не възнамерява да води конфликти, подобни на войните в Ирак или Афганистан. Но добавя, че тя може да се сблъска със „сходни предизвикателства в редица региони“. Във военната област действа закона на Сей – предлагането създава търсене. Страхувам се, че на експертите по потушаване на метежи ще им бъдат необходими нови войни, за да проверят на практика структурираните знания. Няма съмнения, че Обама – по-голям дипломат, отколкото Буш. Но и няма надежда, че „малките войни“ на Америка скоро ще приключат.

Робърт Скиделски е член на Камарата на лордовете на британския парламент. Той е професор в Уорикския университет. Статията е написана за водещия руски вестник „Ведомости“.