Европа не е обречена на икономически упадък, да покажем повече увереност: Кристалина Георгиева

Европа не е обречена на икономически упадък и в действителност се представя по-добре, отколкото често се възприема в публичния дебат. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в интервю за изданието „Политико“.

По думите ѝ в политическите и икономическите среди на Европейския съюз се е настанил неоправдан песимизъм, засилен след напрежението със САЩ около Гренландия. Според Георгиева обаче подобни събития не трябва да водят до извод, че Европа е слаба или без перспектива, посочва изданието.

Георгиева изтъкна, че в класацията на „Икономист“ за най-добре представящите се икономики седем от първите десет са държави от ЕС, като Португалия е на първо място. „Това е факт, който трябва да се отпразнува“, каза тя, като подчерта, че европейците често подценяват собствените си успехи. „В Европа, когато направиш нещо велико, казваш: „не е зле“. Днес трябва да показваме повече увереност“, добави Георгиева.

В интервюто за изданието тя призна, че светът е станал по-многополюсен и че геополитическите фактори все по-силно влияят върху икономиката. Въпреки това „съдбата на Европа е в ръцете на европейците“, подчерта Георгиева. Рецептата на МВФ за ЕС включва задълбочаване на единния пазар, намаляване на регулациите за бизнеса и по-добра интеграция на енергийните и финансовите пазари. „Да възстановим реда в собствения си дом“, каза Георгиева. Тя даде за пример Ирландия, Португалия и Гърция – страни, които бяха под надзора на МВФ по време на кризата в еврозоната, но днес са сред по-добре представящите се икономики. Според Георгиева това показва, че реформите могат да променят икономическата траектория, отбелязва „Политико“.

По отношение на идеите за ответни икономически мерки срещу САЩ, включително продажба на държавни облигации, обсъждани в анализаторски доклад на „Дойче банк“ (Deutsche Bank), Георгиева призова към предпазливост. „Гладкото функциониране на международната парична система е важно за всички“, каза тя.

В същото време Кристалина Георгиева подкрепи идеята за по-голям общ дълг на ЕС и потвърди, че МВФ планира да одобри през февруари отпускането на 8,1 млрд. долара за Украйна – решение, което, по думите ѝ, ще бъде важен сигнал за финансовите пазари. Преди десетина дни при посещението си в Киев тя заяви, че очаква в рамките на седмици да поиска от изпълнителния борд на Фонда да одобри нова кредитна програма за нападната страна на стойност 8,1 милиарда долара. По време на посещението на Георгиева в Киев тя обсъди с президента Володимир Зеленски програмата за подкрепа на МВФ за периода 2026-2029 година. Зеленски е информирал Георгиева за руските атаки срещу енергийния сектор, критичната инфраструктура и жилищните сгради в Украйна. 

В интервюто Георгиева потвърди, че има насрочена среща в близко бъдеще с американския финансов министър Скот Бесънт, на която ще бъде обсъдено бъдещето на Венецуела. 

МВФ преустанови сътрудничеството си с Венецуела през 2019 г. Фондът оценява, че икономиката на южноамериканската страна, засегната от санкциите на САЩ и страдаща от лошо управление, е спаднала до една трета от предишния си най-голям размер. Откакто САЩ заловиха венецуелския президент Николас Мадуро в началото на годината, те обмислят възможността да позволят на Венецуела отново да получи достъп до финансиране от фонда. 

В интервю за Ройтерс в средата на януари Георгиева обяви, че МВФ е готов да подкрепи Венецуела, но е необходимо основните акционери първо да признаят ръководството на страната и тя да отправи искане за помощ. 

Кирил Пламенов