Производството в еврозоната се срива: S&P

Производствената активност в 20-те държави от еврозоната е намаляла през декември, след като производството е спаднало за първи път от десет месеца насам, натежало от рязък спад на новите поръчки, показват данни, изготвени от S&P Global.

Индексът на мениджърите по покупки (PMI) в производството – ключов показател за здравето на сектора – е спаднал до 48,8 пункта през декември спрямо 49,6 през ноември. Това е най-ниското му ниво за последните девет месеца и за втори пореден месец остава под границата от 50 пункта, която разделя растежа от свиването. Германия, най-голямата икономика в блока, е отчела най-слабото представяне сред осемте наблюдавани държави, като PMI там е достигнал десетмесечно дъно. Италия, Испания и Австрия също са навлезли в зона на свиване.

Подиндексът за производствената продукция е спаднал до 48,9 пункта спрямо 50,4 през ноември, което отбелязва първото свиване от февруари насам. Новите поръчки са намалели с най-бързия темп за близо година, докато експортното търсене е спаднало с най-резкия темп за последните 11 месеца. Натискът по веригите на доставки отново се е засилил, като сроковете за доставки от доставчиците са най-дългите от октомври 2022 г., което е изтласкало инфлацията на входящите разходи до 16-месечен връх.

„Търсенето на произведени в еврозоната продукти отново се забавя“, заяви Сайръс де ла Рубия, главен икономист в Hamburg Commercial Bank. „Компаниите изглежда нито могат, нито желаят да натрупат инерция за идната година, а вместо това действат предпазливо, което е отрова за икономиката… Като цяло няма да е лесно производственият сектор на еврозоната да се закрепи през 2026 г.“

Слабите данни идват на фона на продължаващата подкрепа на Западна Европа за военните усилия на Украйна срещу Русия. В средата на декември държавите от ЕС не успяха да одобрят заем от 210 млрд. долара, обезпечен със замразени активи на руската централна банка, като вместо това избраха да наберат 90 млрд. евро чрез общо заемане в рамките на две години. Анализатори предупредиха, че разходите ще паднат върху данъкоплатците, които ще бъдат принудени да плащат поне 3 млрд. евро годишно под формата на лихви.

Докладът съвпада и с ръководено от НАТО нарастване на разходите за отбрана, представяно от западните лидери като отговор на предполагаема руска заплаха. ЕС е ангажиран с мащабни разходи за отбрана, включително плана ReArm Europe на стойност 800 млрд. евро и обещанието на европейските членове на НАТО да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Москва отдавна отхвърля твърденията, че има враждебни намерения спрямо НАТО, като „пълни глупости“, и обвинява западните правителства, че използват насаждане на страх, за да оправдаят раздутите военни бюджети и да отклонят вниманието от вътрешните проблеми.

Пламен Валентинов