ГЕРБ слезе от пиедестала, БСП с исторически пробив, сочи анализ на ИСА за 2016 г.

От партията хегемон в българската политика, ГЕРБ се превърна в една от останалите партии в държавата. През 2017 година първостепенният въпрос пред формацията вече не е за победата, а за коалиционната формула. ГЕРБ не успя да си отгледа и запази партньор, изгори мостове и отгледа много врагове. След дълги години на изборни загуби БСП направи исторически пробив. И то не само защото подкрепената от нея кандидат-президентска двойка спечели изборите, а защото се пребори със своя електорален кошмар – ГЕРБ. БСП получи няколко сериозни шанса – да се консолидира, да се обнови, да започне растеж, да има претенция да управлява страната. Голямото предизвикателство пред Корнелия Нинова в началото на 2017-а е да реши тези задачи. Това сочи политическият анализ за събитията в България и в Европа през 2016 година на Института за стратегии и анализи (ИСА).

Близостта между Борисов и Меркел, която продължава цяло десетилетие, не донесе видими ползи за България. Само през изминалата година Меркел стоеше в основата на провала на българската кандидатура на шеф на ООН и на превръщането на страната ни в буферна зона на ЕС с Турция, пише още в анализа.

Предлагаме ви резюме от

ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ, ПРОГНОЗИ И ПРЕПОРЪКИ

2016 година сложи началото на тектонични промени, които ще се развиват и разгръщат през цялата 2017 година както в света, така и в България. Светът е изправен пред радикални промени, най-драматичните след Втората световна война.

Победата на Тръмп тепърва ще отеква в глобалната политика, ще предизвиква разместване на пластове. Изборът на новия американски президент може да се определи като бунт на масите, скъсана връзка между управляващите елити и американския избирател, вълна на недоволство, протест срещу управлението и посоката му, анти-либерална революция. В политиката се появи нов термин – тръмпизъм.

Очаква се рязка смяна на курса по отношение на инструментите и целите на американската политика. На преден план излизат прагматизмът, реализациите по отношение на ползи.

Избирането на Тръмп подейства като клапан, от който се изпусна напрежението в руско-американските отношения. Успокоението ще доведе до насочване на енергията в нови посоки и за двете страни. Ако тенденцията се запази, това може да означава и задълбочаване на сътрудничеството в трите големи региона: Европа, Близкия изток и Азия.

Русия вече получи знаци за сближаване от страна на Тръмп. Новият държавен секретар (външен министър) Рекс Тилърсън се застъпва за отпадане на санкциите, има лични срещи и контакти с Путин повече от 10 години, награден е с руски орден. Ключов знак бе подкрепата, която даде Тръмп за руската военна операция в Сирия, особено след убийството на руския посланик в Анкара, което беше свързано с падането на Алепо. Не изключваме промяна на американската външна политика в Близкия Изток.

Най-изнервени от Тръмп се оказаха китайците. Много е вероятно да ги притиска, за да получи отстъпки с добре обигран бизнес подход. Пекин държи 1.5 трилиона долара от американския дълг. Китай търси развитие и посока към Европа, което е оценка за потенциала на Стария континент и неговите възможности. Хладината, която повя в американо-китайските отношения е по-вероятно да донесе негативи за Пекин, отколкото за Вашингтон.

Опитът на Запада да неглижира и подценява възможностите на Москва като играч на геополитическата сцена се провали. Русия запазва ключовата си роля на първостепенен световен фактор, а Путин залага на многополюсен свят, което не води до затваряне на врати, а отваряне на нови.

Турската държава се разкъсва на четири лъча, които са взаимоизключващи се - ердоганисти, кюрди, гюленисти и кемалисти. В страната протича някаква форма на гражданска война, която централната власт все още успява да задържа благодарение на огромният военен и полицейски апарат, с който разполага. От голямо значение за бъдещето на Ердоган ще бъде развитието на отношенията между Анкара и Вашингтон.Турция навлезе в период на сериозни икономически проблеми. В съчетание с останалите є проблеми, това може да означава дестабилизация, смяна на властта или регионална агресия с цел изнасяне на вътрешните проблеми навън. Съюзът Русия – Турция може да е само тактически с краткосрочна и средносрочна перспектива. Между двете страни има твърде много япроблеми и точки на потенциален конфликт между двете страни.

Европейският съюз разгърна цялата си слабост през изминалата година – най-вече по отношение на сигурността. Континентът и Брюксел така и не успяха да намерят средство за справяне с миграцията и тероризма. Не се очертава намирането на работещо решение.

Това ще даде отражение върху двата най-важни избора през година – за нов президент във Франция и за нов канцлер в Германия. От изхода им ще зависи бъдещето на Съюза във все по-жестокия сблъсък между двете визии за развитието му - федерализация с общо европейско правителство или съюз от национални държави. Към днешна дата двата лагера са непримирими, диалогът буксува, компромисите са далечни като опция.

След избора на Тръмп и Брекзит процеса, Меркел остана последният голям световен лидер на либерализма. Германският канцлер все по-плътно е обграждана от противостоящи на политиката є идеи и правителства в Лондон, Източна Европа, Вашингтон, Москва, Анкара... Примката около нея се затяга. 2017-а ще е съдбоносна за този сблъсък, за ЕС и нейното лично политическо бъдеще. Шансовете є за запазване на властта и продължаване по предначертания курс не са добри.

Близостта между Борисов и Меркел, която продължава цяло десетилетие, не донесе видими ползи за България. Само през изминалата година Меркел стоеше в основата на провала на българската кандидатура на шеф на ООН и на превръщането на страната ни в буферна зона на ЕС с Турция. В цялостен контекст България се отдели по икономическо развитие, социални показатели, демографски проблеми, масово напускане на млади хора, перспективи от развитите държави в Евросъюза и зае печалното 28-мо място сред страните членки. Вариантите Европа на две скорости или на две зони (център-периферия) може да са спасителни за първите, но биха били пагубни за вторите, в които по всички показатели попада България.

Балканите остават зона на потенциална нестабилност, опитно поле, където се тестват различни геополитически инструменти и модели от големите световни играчи и течения. Определено може да се каже, че през 2017 година Югоизточна Европа ще остане огнище на напрежение с поне няколко основни проблемни точки. Видимата промяна в Румъния и Турция ги прави играчи с ново самочувствие и възможности. Гърция показва завидна политическа ловкост и дава първите признаци на икономическо възстановяване. Други затъват в тежки проблеми (Босна, Македония, Косово), трети търсят промени в ориентацията си (Сърбия, Черна гора).