Как да не правим грешките, разрушаващи отношенията: понижаване на тона и позитивна подкрепа

Често говорим неща, които разрушават топлотата в отношенията, които искаме да имаме. Когато не получаваме близостта, почваме да критикуваме, обвиняваме, сравняваме. Ние нападаме близкия човек. От неудовлетвореност. Искаме нещо от него/нея, не получаваме – нападаме. В отговор не получаваме топлота и близост, а затваряне, насрещна атака. И двамата сме недоволни. Никой не ни е учил какво се прави в такава ситуация. На това сме посветили днешния психологически лайфхак. И не е случайно – правим го на прага на лятото.

Първо да изясним защо така се получава?

Всеки зацикля на себе си и не разбираме, когато другият не е готов. Гледаме само от своята камбанария.

Всеки има своя правилна картина, но е различна от нашата. Което е и лесно обяснимо: когато разказваме за спорна ситуация, все едно разказваме две напълно различни истории.

Това се получава по простата причина, че имаме субективно възприятие. Просто е да се обясни, ако си се представим като художници, които рисуват един натюрморт или една моделка – получават се различни картини. И не спорим коя е правилна. Така трява да бъде и с т.нар. КАРТИНА НА СВЕТА, която рисуваме за себе си и за другите.

Иначе е егоцентризъм от типа каквото и както аз виждам, това е правилно. И съсипва отношенията.

Ако няма РАЗговор, не можем да пре-убедим другия човек.

ТРЯБВА ДА ТЪРСИМ ТОЧКИ НА СЪПРИКОСНОВАНИЕ, А  НЕ КАК ДА ВОЮВАМЕ.

Има такъв експерт на име Джон Гудман – американски психотерапевт, който дава добър лайфхак. Той пише, че когато се стигне дискусия/спор/скандал на висок глас, най-добре е да отидем в различни стаи, защото иначе няма да се договорим.

Помага също да отидем в банята и да си плиснем на лицето, или пък да пием вода – успокоява.

Добър лайфхак е и да направим разходка наоколо.

Кое не се прави?

Създаването на образ на другия като скандален, вреден, винаги неправ. Това е негатив, който винаги ще пречи на отношенията.

Хубаво е също да не тряскаме врати при напускане на „бойното поле”, а да правим знак за спиране/таймаут или просто да кажем: излизам за малко. Все едно дали отиваме на разходка, да пием вода или просто в съседната стая. И не само, защото по-умният отстъва. Както сме казвали, да се сравняваме не ни прави щастливи. А трябва да правим нещата, за да бъдем щастливи.

СТОП ДУМА – нещо, което казваме, за да си дадем почивка, е друг лайфхак за създаване на ритуал/навик/автоматизъм, който наистина помага. Особено, ако е нещо, свързано с приятно усещане, а същевременно няма нищо общо със ситуацията като например „портокал”.

След почивката можем да продължим на по-нисък тон, примерно след половин час, ако е спешно.

Ако не е и е късно – припомняме си желязната мъдрост: „утрото е по-мъдро..”.

Още по-добър лайфхак е са си определим ден и час за обсъждане. Примерно в събота в 5, докато правим нещо заедно и харесваме това нещо. Ще ни помага, защото сме добре разположени и имаме усещането за екип

Това е НАШЕТО ВРЕМЕ ЗА ВАЖНИ ВЪПРОСИ

Хубаво е да го ограничим –час е много, 20-30 минути е нормално, за да не се разлива и да не отива в тупик разговорът.

Много е вероятно да успяваме, ако не всеки, то поне в повечето случаи да се договорим без досада, без караница – превръщането на нещо в навик, го прави и автоматизъм, а това пък помага за постигане на резултат

Дори да стигнем до терапия, добре е психологът да остави двамата души с проблем ДА ГОВОРЯТ САМИ ПОМЕЖДУ СИ, може да присъства като контрол

Много е важно ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ОБИДИ, ЗАЩОТО СЕ ПОМНЯТ ДЪЛГО  А В СПОР ВЕДНАГА ПРЕДИЗВИКВАТ ОГЛЕДАЛНА РЕАКЦИЯ И ВОДЯТ ДО ИЗБУХВАНЕ.

Обидата в такива случаи се възприема като болка, впоследствие това добавя в паметта нюанси и други обрастващи неща, а освен това поражда очаквания за определени насрещни действия – извинение и как да стане, а ако не стане – още по-голяма обида и така пукнатината става пропаст

НЕ МОЖЕМ ЛЕСНО ДА КОНТРОЛИРАМЕ ЕМОЦИИТЕ, НО МОЖЕМ ДА КОНТРОЛИРАМЕ ДУМИТЕ, АКО НАИСТИНА СМЕ ЗРЕЛИ ХОРА И ЛИЧНОСТИ, А НЕ ИНФАНТИЛИ

И отново, за кой ли път – обясняваме какво чувстваме с „аз” форма, а не с критика „ти” това и това – примерно „така не МИ харесва”, а не „така ТИ не трябва/не можеш/не бива”.

Напомняме също, че разговорът през претенции никога не води до добър резултат, дори отсрешната цена видимо да приема, то не е гаранция, че същностно е ОК

ПРЕ-УБЕЖДАВАНЕ НА ДРУГИЯ Е НОРМАЛНО, НО ПРЕФОРМАТИРАНЕ НА ЧОВЕКА Е НЕВЪЗМОЖНО. ТАКА ЧЕ, СЛЕД КАТО НЕ СЕ ПОЛУЧАВА, ПРОСТО ТРЯБВА ДА ПРЕФОРМАТИРАМЕ СВОИТЕ ОЧАКВАНИЯ/ПРЕТЕНЦИИ.

Най-добре е да подходим постепенно:

Първо да съобщим спокойно какво очакваме,

Второ, ако не сработи, на следващия етап пробваме по различен начин. Примерно: преставаме за определено време да критикуваме/указваме/претендираме, без да отказваме комуникация и нежност – примерно 2-3 седмици, оставяме си ги да видим какво се е получило и дали сме били разбрани. Ако сме, е добре да похвалим/да благодарим/да отбележим – логичният ход отсреща е да повтаря добрата практика.  Позитивната подкрепа обикновено води до този резултат, защото чоекът обича да слуша добри думи – обяснявали сме механизма, противен на разговора през претенции.

Трето, ако пак няма ефект, връщаме се към въпроса/темата/проблема, но разширяваме картината с лафове от типа: „това правиш добре, а еди-кое-си  дали е възможно да стане по друг начин...”.

Четвърто, отиваме при психолог, пред когото откровено заявяваме: „моите инструменти не работят, дайте вие идея”.

НО НЕВИНАГИ Е НУЖНО И ДВАМАТА ДА ХОДЯТ „НА ДОКТОР”.

Кое НЕ работи?

ГРУБОСТТА И НЕЛЕПИТЕ ПОСТЪПКИ ВЪВ ВЪЗРАСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ СА ОСТАТЪК ОТ ДЕТСТВОТО/младостта – ИНФАНТИЛИЗЪМ – НЕ ПАРТНЬОРЪТ НИ Е ВИНОВЕН ЗА „ВКЛЮЧВАНЕТО” НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЕМОЦИИ, А Е САМО ТРИГЕР – ДРАЗНИТЕЛ.

ЗАТОВА РАБОТИМ СЪС СЕБЕ СИ, А НЕ ВИНИМ НЕГО/НЕЯ.

ТИПИЧЕН ПРИМЕР Е КОМПЛЕКСЪТ ЗА ОТСЪСТВАЩ РОДИТЕЛ И ТЪРСЕНЕТО МУ В БЛИЗКИЯ ЧОВЕК, КОЙТО ОБАЧЕ НЕ ВИНАГИ Е СПОСОБЕН ДА ВЛЕЗЕ В ЖЕЛАНАТА ОТ НАС РОЛЯ, ОСОБЕНО АКО НЕ РАЗГОВАРЯМЕ ПО ТЕМАТА.

ПРЕНАПИСВАНЕТО НА ДЕТСКИТЕ ПАТЕРНИ/СХЕМИ САМ Е ТРУДНО

Лайфхак как да успеем да преработим детските матрици, които ни пречат като възрастни, за да ги надрастем и да продължим зрели напред:

Представяме си себе си възрастен в разговор със себе си малък/млад, като си казваме: „всичко ще бъде наред, бъди спокоен”, докато си връщаме филма към неприятен и отпечатал се върху нас момент от детството и го преиграваме.

Психолозите наричат това РЕСКРИПТИНГ – ПРЕНАПИСВАНЕ!

Ето и лайфхак как да преодолеем незадоволими очаквания към другия:

Идеята, че трябва да имаме пълно съвпадение в увлеченията/интересите е МИТ, нормално е да имаме различни вкусове/предпочитания. И трябва да го приемем!

НОРМАЛНОТО ОТНОШЕНИЕ Е УВАЖЕНИЕТО/ ПРИЕМАНЕТО, А НЕ ОСЪЖДАНЕТО/ОБЕЗЦЕНЯВАНЕТО на интересите/увлеченията на другия, дори да не ни допадат. Именно то обикновено поражда неприятните разговори, покрай които върви нашето обсъждане днес и които могат да доведат до разлом и даже до разпад в отношенията.

Може да става дума не само за неща, но и за хора, които другият НЕ е длъжен да изключи от живота си, само защото на нас не ни харесва.

Трябва да се научим да разговаряме спокойно за тези неща, вместо да мълчим и да се трупа напрежение между нас.

Примерно: „Дай да се разберем – дори нещо, което правя, да не е твоето, моля те не ми се меси и не ме осъждай за това”.

Програмата максимум е да не пречим, а да покажем подкрепа - ако трябва и на място - към интересите/страстите на другия. Особено, когато е известно, че това не ни допада по принцип, ще бъде оценено по достойнство и ще заздрави отношенията.

Борис Ангелов