И Франция в кабинетна криза: Макрон стана пълен властелин като Ердоган

Макрон отказа да назначи за министър-председател посочената от Националния народен фронт (NFP) Люси Касте. Той обясни, че отказът му е в името на политическата стабилност на Франция – ако посочената от Левицата кандидатура бъде назначена, всички  други парламентарни групи ще се обединят срещу нея, обясни той. После Макрон се опита да вкара клин в Левицата. Той покани за нови консултации френските социалисти, комунисти и еколози, но отказа участие в тях на „Непокорна Франция“ (LFI).

Ето и реакциите:

„Изправени сме пред президент на републиката, който иска да бъде президент, премиер и партиен лидер едновременно. Институциите не могат да функционират по този начин“, осъди поведението на президента кандидатката за министър-председател Люси Касте.

„Срамно да се позоваваш на стабилност след изненадващо разпускане и лято на обструкции“ – бе категоричен националният секретар на еколозите Марине Тонделие.

"Това отваря много сериозна криза за страната, докато французите изразиха желание за промяна по време на два важни избора", бе реакцията на ръководителя на комунистите (PCF) Фабиен Русел.

Най-впечатлен съм обаче от думите на първия секретар на социалистите (PS) Оливие Фор: "Има французи, които меко казано ще започнат да се дразнят. И това всъщност е рискът, който поема държавният глава. Защото гневът няма да спре".

Значи демокрация има тогава, когато има политическо значение дали сериозни групи от народа започнат да се дразнят.

Не е лошо нашите политолози и социолози да вкарат в дефиницията си за демокрация „силата на народното дразнене върху значимостта на политически процеси“. Просто в България се отдалечаваме от демокрацията с всяко изминало десетилетие, пише Юри Борисов.