Ирански филм отново развълнува Берлинале

Павлина Желева

специално за „19 минути“

Очакваният с интерес „Любимата ми торта“ на иранските кинорежисьори Мариам Могхадам и Бехташ Санаеха, съфинансиран от Иран, Франция, Швеция и Германия, стана първият любимец на публиката на 74-тия кинофестивал „Берлинале“ (15-25 февруари). Показан още в началото на фестивала, филмът бе дълго аплодиран, докато изпълнителите на главните роли Лили Фархадпур и Есмаил Мехраби държаха в ръце портрет на режисьорите, отсъстващи от Берлин заради наложената им забрана да напускат страната си. Виж снимки тук!

Нежен и разнежващ филмът показва седемдесет годишната вдовица Махин, която, след дълги години самота, набира кураж и поканва в дома си, за да го почерпи с любимата си торта, също толкова самотния шофьор на такси Есмаил. Трогателното им общуване трае по-малко от една нощ, по време на която той поправя изгорялата електрическа инсталация, а тя, освен сладкиш, му предлага сърми и вино. Двамата изживяват мигове на искрено и силно привличане, спомняйки си младостта и надявайки се бъдещо съжителство. „Моралната полиция“, която арестува млади момичета, заради „неправилно“ носене на задължителния хиджаб и която на практика е навсякъде, този път не плаши Махин.

Тя пуска касетки със записи от „стари“ песни и с емоционален танц събужда душата на госта си, който пък от своя страна, със симпатична искреност следва неочаквано връхлетялото го предложение за флирт (представен по най-нежния възможен начин). „Какво толкова може да ни направи полицията?“, екзалтирано се провиква вдовицата, „освен да ни накара да се оженим“…

Без грам пошлост и с изобилие от финес и ирония филмът застава на страната на правото мъжете и жените, независимо от възрастта им, да имат право да се търсят и да се радват на взаимна любов. Независимо, че съдбата решава друго, краткият, но дълбок порив за споделеност е показан с толкова завладяваща човещина, че дълго аплодиращите зрители го направиха с насълзени очи. „Днес, филмът, чието снимане отне три години от живота ни, ще бъде показан без да можем да присъстваме. Чувстваме си като родители, но които им е забранено дори да погледнат новороденото си дете. Не ни беше позволено да гледаме филма с вас, проницателната публика на този важен фестивал. Тъжни сме и сме уморени, но не сме сами“ – развълнувано споделиха във видео обръщение режисьорите на филма Мариам Могхадам и Бехташ Санаеха.

От своя страна, ирландско-белгийският филм „Малки неща като тези“, който откри фестивала, успя да раздели критиците. По-неласкавите към пределната мрачност на историческата драма на белгийския режисьор Тим Милантс и с участието на звездата от „Опенхаймер“ Килиан Мърфи го намериха за прекалено тежък и в някаква степен интровертен, докато харесващите филма оцениха по достойнство адаптацията на едноименния роман на ирландската писателка Клеър Кийган. Особено много се хареса актьорското изпълнение на Мърфи, чийто герой Бил Фърлонг е търговец на въглища и глава на семейство с пет дъщери. Действието на филма се развива през 1985 година, в малко ирландско градче, в което „цялата власт“ е в ръцете на католическата църква. Гневът на шепа безсърдечни и лицемерни монахини се стоварва най-вече върху „падналите момичета“ имали нещастието за забременеят без брак. Унижавани и измъчвани те са били (официално) „превъзпитавани“ до 1996 година, когато бездушната духовна „структура“ все пак е била закрита. Сниман в нарочна „снежно-мъглива“ естетика филмът решава проблема със състраданието към тормозените девойки чрез една протегната ръка, тази на Фърлонг.

Пристигналият директно от фестивала в Сънданс „Различният човек“ на нюйоркския сценарист и режисьор Аарон Шимберг предложи нестандартен, почти сюрреалистичен поглед върху болезнените преживявания на мъж с обезобразено лице, който след като се отървава от недъга си, разбира, че друг мъж с лице, подобно на старото му, се радва на повече успех в живота от него.

А „Извън времето“ на френският филмов финяга Оливие Асаяс се оказа нежен, топъл и ироничен спомен за изпълнената с неврози изолация на двама братя в къщата на починалите им родители. Годината е 2020, а глобалната епидемия се нарича Ковид 19.