Къде на морето е Бизоне - нашата Атлантида?

България има своята Атлантида и тя е Бизоне – така някой туроператор с вкус към сензацията би представил историята на нос Чиракман.  Градът е основан през V в. пр.Хр. от древните елини. Те са се разположили се на платото на носа, в съвременна Каварна, давайки началото на колонията Бизоне. През III – II в. пр. Хр. там временно се заселват скитите. Градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от Родос до Египет. ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Местните хора са произвеждали и търгували с висококачествено пшенично зърно, което както тогава, така и сега е било ценна  и търсена суровина. През втората половина на I век пр.Хр. катастрофално земетресение поглъща челната част от носа и немалко от града лежи на дъното на Черно море и до ден днешен. Така морето обгръща в мистерия голяма част от историята на колонията и продължава да пази тайните на древните обитатели.

През римския период градът е бил възстановен под същото име и бързо процъфтява. Селището се възражда и пристанището започва да функционира отново. Градът е съществувал в този си вид до VII в., когато е разрушен от славяните и прабългарите, които създават новопоявилата се Карвуна.

През средновековието Карвуна се развива значително, като през XIII – XIV в. достига своя най-голям разцвет при добруджанските деспоти Балик и Добротица.

   Археологическите проучвания на нос Чиракман имат дълга история.    Разкопките започват през 70-те години на ХХ в. под ръководството на Васил Василев – НАИМ-БАН. След смъртта му през 1990 г. проучванията се ръководят от доц. д-р Иван Сотиров – НАИМ-БАН. През годините, като заместници участват Димитър Топтанов –НАИМ-БАН, Асен Салкин – ГИМ Каварна, доц. д-р Бони Петрунова – НАИМ-БАН и гл. ас. д-р Йордан Гатев, НАИМ-БАН. От 2016 г. проучванията, след дълго прекъсване, са възобновени от нов екип – д-р Велислав Бонев СУ Св. Климент Охридски и д-р Елена Василева, НАИМ – БАН. През последните години разкопките се финансират основно от Министерството на културата, защото помощта, която община Каварна оказва е крайно недостатъчна. Екипът разчита на по-сериозна финансова ангажираност от страна на общината за постигане на по-добри резултати при археологическите проучвания, поддръжката на паметника и популяризирането му.

Площта на обекта е приблизително 40 хектара без акваторията. При разкопките са проучени сгради и гробове от елинистическата епоха и римския период. Основната укрепителна система е от ранновизантийско време - края на IV в. Крепостната стена обгражда целия нос. От юг се е намирала порта с четириъгълна кула, към която е долепено караулно помещение. При проучвания през 2005 г. по пътя към портата от север е открит запазен участък от втора крепостна стена.

На нос Чиракман е проучена трикорабна ранновизантийска базилика с нартекс и екзонартекс, която според открит в долината гръцки надпис, вероятно е била посветена на Св. Св. Козма и Дамян. Северно от базиликата е започнало проучването на голяма антична сграда, където са открити и средновековни напластявания. Сградата не е проучена цялостно, което наложи през 2018 г. усилията на археолозите да бъдат съсредоточени и в този сектор.

В последните два сезона проучванията са концентрирани основно в Сектор 87/XXIII и Сектор 88/XXIII. В първия бяха открити няколко полувкопани  късносредновековни постройки и помещения от последното обитаване на това селище. Функцията им, вероятно, е била да обслужват крепостната стена. В другата част от обекта изследователите се докосват до античното Бизоне, след като напълно бе проучен средновековният пласт там.

Северно от портата, извън крепостта, в посока с. Божурец е открит вал и наблюдателна могила, най-вероятно от средновековието. Южно от вала е частично проучен некропол от късноантичната епоха, застъпващ частично и няколко гроба от елинистическата епоха. Гробовете са ориентирани запад-изток, като преобладават гробовете без инвентар. Изключение е гроб № 86, който е на възрастен човек с черепна деформация, коланна гарнитура, открита между краката и двустранен, фино изработен трисъставен костен гребен. Вероятно става въпрос за лице от готски или сарматски произход. Върху некропола през XIV-XV в. е съществувало селище.

Падането на крепостта следва да се отнесе към V-VI в.и да се свърже с големите аваро-славянски нашествия от 586-587 г.

През XIII-XIV в. обитаването на крепостта е възобновено, но площта е значително намалена.

На носа се намира и един от най-големите християнски късносредновековни некрополи в днешна България. От него цялостно са проучени малко над 700 гроба с богат инвентар. През последните четири години разкопките са съсредоточени в централната част на носа, където се проучват сгради от последния етап на обитаване – ХV – ХVІІ в., както и голяма сграда, която се датира в широките граници от елинистическата епоха до Второто българско царство. Открити са много интересни артефакти – монети, фрагменти от теракоти, оръжия, метални сечива. Регистрирани са и немалък брой амфорни печати от различни древногръцки центрове, които допълват богатата колекция на музея в Каварна.  

Константин Сталев