Как се изработва гъвкава психика срещу биполярно разстройство от претоварване с инфо и задачи?

Който трупа познание - трупа тъга, казва Библията. А в наше време дори човек само да гледа новини, чиято познавателна стойност е спорна, той трупа огромни дози тъга - прави го и когато дуум скролва/сърфира в нета.

Лошите новини създават предпоставки за негативни мисли, даже ги насаждат. Създават цялостен неприятен психологически фон.

Информационното претоварване, комбинирано с всекидневния стрес и многото работни и домашни задачи/задължения, е лесен път към биполярно разстройство и други психологически заболявания.

Най-общият лайфхак на психолозите е: не се концентрирайте върху негативното.

Лесно е да се каже, но как да се направи това?

КЛЮЧОВАТА ДУМА Е ПРЕВКЛЮЧВАНЕ, НО НЕ ФАЛШИВИ ПОЗИТИВ, по която тема многократно сме писали, защото самозаблудите също не лекуват психиката - деформират я.

Всъщност, заветната цел е постигане на гъвкава психика, която да ни съхранява посредством страха, който е напълно естествена реакция на негативните събития и претоварването, без да ни вреди и да пренасочва съзнанието ни, когато сме близо до точката на пречупване.

НАПЪЛНО НОРМАЛНО Е ДА СЕ СТРАХУВАМЕ И ДА СЕ СТРЕСИРАМЕ ПРИ ВСЯКАКВА ПРОМЯНА!

НАПРИМЕР, МЕЖДУНАРОДНО ИЗСЛЕДВАНЕ ДОКАЗВА, ЧЕ МИГРАЦИЯТА - НЕЗАВИСИМО В ДРУГА ДЪРЖАВА ИЛИ ПРОСТО В ДРУГА МАХАЛА, ВОДИ ДО ПСИХИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ ЗА ПОНЕ 47%, Т.Е. ПОЛОВИНАТА ОТ ХОРАТА.

Успешната адаптация към промените, т.е. към стреса, от всякакъв вид и характер, се крие именно в гъвкавата психика. Колкото по-гъвкава е тя, толкова по-устойчиви сме на всякакви предизвикателства. И  това важи при всяка интеграция.

Защо миграцията е стрес? Защото ВСЯКО ПРЕМЕСТВАНЕ създава т.нар. ЧУВСТВО ЗА ЧУЖДОСТ - все едно в друг клас, друг курс, друга работа, друг квратал, друг град/село, друга държава, друг континент. Само по себе си то е напълно естествено и не бива да ни плаши. Просто трябва да го приемем, за да го преодолеем - точно това и е проявлението на гъвкавата психика.

А не да го отхвърляме и да се затваряме, което е типична наша национална черта, описана още в Другоселеца на Йовков, но типична и до днес с българските квартали в чужбина - все едно дали в Лондон или Чикаго, където се слуша българска музика, ядат се български продукти и дори мафията си е само българска, или където в определени градове ходят предимно хора от определени наши градове - примерно от Дупница в Милано, вършат определени работи - например карат ТИР в САЩ. При затваряне чувството за чуждост се превръща във враждебност, която маскира безсилие и голям стрес, което пък отключва нови психически проблеми, които могат да прераснат в заболявания, а оттам в деградация - физическа, освен психическа.

Приемането означава гъвкаво да подходим към чуждия не като враг, а като към приобщаван или приобщаващ, т.е. бъдещ приятел/партньор. Инае никога няма да преодолеем разликата между семейството - детската представа, и колектива/общността - възрастната идея за светна и обществото.

Само така на естествените ирационални вътрешни страхове можем да противопоставим разумни стъпки във външната си проява. И да не си създаваме проблеми сами.

Конфликтността изобщо е следствие на липсата на гъвкавост на психиката. По нея се мерят и различните степени на гъвкавата психика изобщо. Това също е разликата между спор и конфликт.

При хипер функция на въпросната гъвкавост обаче стигаме до т.нар. Синдром на самозванеца.

Изобщо, схемата, която трябва а избягваме е проста: лоша самооценка - негативни очаквания - лоши резултати!

Негъвкава психика - ирационални страхове - чуждост - врагове - недопускане на отношения - писихчески проблеми - психически и физически забовяния - зависимости и деградация!