Къпането за здраве продължава на Ивановден

На Ивановден, 7 януари, православните християни почитат паметта на Св. Йоан Кръстител. Ритуалното къпане на Йордановден продължава и на този ден.

Св. Йоан е наричан още "Предтеча", поради факта, че е подготвял хората за раждането на Исус Христос, негов кръстител е и е последният старозаветен пророк.

Обредите и обичаите, които се изпълняват на Ивановден, се свързват с очистителната сила на осветената вода на Йордановден. "Мръсните дни" вече са отминали и хората обръщат поглед към сбъдването на предвещанията за здраве, щастие и берекет.

Къпят се младоженците, за здраве и късмет се къпят и младите мъже в реката. В Югозападна България на този ден къпят младоженките и момиченца до едногодишна възраст, откъдето идва и другото название на празника - Женски водици.

Народните традиции и обичаи повеляват на Ивановден кумът или деверът да "къпят" младоженците, сключили брак преди една година, пръскайки ги с вода. Младото семейство от своя страна носи на кума вино, кравай и месо, тъй като този ден е посветен на кумството и побратимството, чийто покровител е Св. Йоан Кръстител. Обредното къпане завършва с размяна на подаръци.

В тракийските земи на Ивановден или по-късно - на Бабинден, или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците - "хващане на арътлици". Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния. Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Като ги закичва, майката ги благославя: "Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!" Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък.

В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино.

В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато.

На Ивановден се изпълнява и обредът "Джамал" в русенското село Кошов, с който се гонят злите сили и се правят наричания за здраве и берекет.

Маскарадната игра е вписана през 2010 г. в националната представителна листа на нематериалното културно наследство "Живи човешки съкровища-България".

Джамалът е зимна обредна игра в периода след Мръсните дни, изпълнявана по Ивановден от ергени, водени от женен мъж.  Заедно те разиграват чучело в животинска форма, наречено Татунчо. Играта на маскарадната дружина цели да създаде ред, да подреди света след хаоса, настъпил с края на старата година и с изминалите Мръсни дни. Ритуалът датира от 1875 година.

Трапезата на Ивановден

На трапезата на Ивановден присъстват: фасул, варено жито, ошав, баница, кървавица, свински ребра със зеле и печена луканка. Ивановден поставя край на периода, в който бродят маскираните новогодишни дружини.

Имен ден празнуват: Иван, Иванка, Иванина, Ваньо, Ваня, Ванина, Йоан, Йоана, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана и Яна.