Разкриха как гигантските каменни глави на Великденския остров са „вървели“ сами преди 900 години

Една от най-големите археологически загадки в света – произходът и преместването на гигантските каменни глави на Великденския остров – най-после има убедително обяснение.

Учени от университета „Бингхамтън“ в САЩ твърдят, че са разкрили как древните жители на острова Рапа Нуи са успели да придвижват колосалните статуи, известни като моаи, тежащи между 12 и 80 тона, съобщава dailymail.co.uk.

Използвайки 3D моделиране и реални експерименти, екипът доказал, че статуите не са били влачени, а буквално са „вървели“ до своите крайни позиции.

След анализ на близо 1000 моаи антрополозите установили, че хората от Рапа Нуи използвали въжета, за да клатят статуите напред–назад в зигзагообразен ритъм, което им позволявало да ги „разхождат“ с малко усилие.

„След като започнеш движението, не е трудно – хората дърпат с една ръка“, казва проф. Карл Липо, съавтор на изследването. „Това пести енергия и движението става бързо. Най-трудно е първоначалното разклащане.“

Неодтавна се смяташе, че моаите са били поставяни легнали и теглени по земята, което би изисквало огромен брой хора и усилия – особено при по-големите фигури.

Новото изследване обаче показва, че статуите са били специално оформени, за да могат да се движат изправени. Техните D-образни основи и леко наклонено напред положение подпомагат характерното „люлеене“ встрани, което ги придвижва напред.

За да докажат теорията си, Липо и колегата му проф. Тери Хънт от Университета на Аризона изработили реплика на моаи с тегло 4,35 тона. Само с 18 участници те успели да я преместят на 100 метра за 40 минути – значително по-бързо от предишни опити.

„Физиката е логична – и експериментите го потвърждават. Колкото по-големи са фигурите, толкова по-добре работи методът“, казва проф. Липо.

Откритието съвпада и с устните предания на острова, според които каменните глави „вървели“ сами от каменоломните до местата си.

Изследването разглежда и мрежата от „пътища на моаите“, които пресичат острова. Според учените тези пътища – с ширина около 4,5 метра и вдлъбнат профил – са били създадени специално, за да улесняват люлеещото движение на статуите.

„Всеки път, когато преместват статуя, изглежда, че оформят и път. Самият път е част от процеса на движение,“ обяснява проф. Липо.

Заключението на изследователите е ясно: жителите на Рапа Нуи са били изключително изобретателни, използвайки физични принципи и екипна работа, за да постигнат невъзможното.

„Това е доказателство за тяхната гениалност. Те са измислили начин, който е едновременно ефективен и елегантен,“ добавя проф. Липо.

Мария Пенчева