Станишев: Българите по-добре разбират Русия

Българите по-добре разбират Русия, защото ние имаме най-добрата експертиза и по-добре разбираме аргументите и страховете й, затова ще сме активен участник в разговорите между ЕС и РФ, заяви българският премиер Сергей Станишев.

Българският премиер Сергей Станишев даде интервю на наблюдателя на „Время новостей“ Михаил Кукушкин в навечерието на своята среща в Сочи с руския министър-председател Владимир Путин. Българският премиер припомни графика на взаимните визити, който според него, е „свидетелство за динамиката на отношенията между България и Русия“. Владимир Путин посети България през 2003 г. и тази година, българският президент няколко пъти е бил в Русия. През миналата година самият г-н Станишев направи официално посещение в Русия.

Время новостей /ВН/: Позволете да ви задам въпрос като на историк, завършил Московския държавен университет, и като на човек, който благодарение на своята биография отлично познава и България, и бившия Съветски Съюз. Съществува представата за някаква особена близост между нашите страни. Но вие историците, отлично знаете, че през по-голямата част на ХХ век нашите страни са били част от противопоставящи се военно-политически съюзи. Така е било преди Първата световна война /когато България подкрепи Централните сили, а Русия – Антантата/ и в навечерието на Втората световна, когато България се присъедини към Антикоминтерновския пакт, и сега. Така е било и при различните режими: царския, сталинисткия комунизъм и сега, при демократичния капитализъм. Как мислите, кои силни закономерности винаги изпращат нашите страни в различни лагери?

Сергей Станишев /СС/: Първо, аз не смятам, че благосклонното към Русия обществено мнение в България е измислица. То е реално. Един от нашите вестници публикува днес на първа страница резултатите от социологическо проучване, осъществено от независима неправителствена организация, по въпроса към кои страни българите се отнасят добре. На първо място е Русия, към която се отнасят добре 66% от българите, на второ – САЩ /51%/. Без съмнение, в България и Русия съществува много здрава традиция на двустранни отношения и добри чувства между народите. И аз винаги разказвам това, споделям това мнение с нашите европейски партньори, някои от които имат друг опит на взаимоотношения с Русия. Защото едно е Унгария, където още през 1849 г. революцията срещу австрийците бе потушена от руските войски. След това се случи 1956 г. Друго е Полша. Между Полша и Русия са се водили войни дълги столетия, Русия е участвала в трите раздела на Полша. Аз няма да говоря за ХХ век и много други трагедии. Може да говорим за Чехия, която винаги много дружелюбно се е отнасяла към Русия, и панславизмът се е развивал там, особено в началото на ХХ век. За чехите 1968 г. бе голям шок. В България в течение на всичките пет века османско иго Русия се е възприемала от народното самосъзнание като потенциална освободителка. Така се е и случило. Освен това, през съветската епоха в България не е имало съветски войски или бази за разлика от мнозинството други страни от Варшавския договор.

ВН: Вие смятате това за залог за дружба?

СС: Това е много важен залог за дружба. Когато съществува подобно отношение /към Русия от страна на българското обществено мнение – бел.ред. на ВН/, аз смятам, че то, играе голяма роля и в политическите, и в икономическите връзки. И ние успяхме през последните години да установим между България и Руската Федерация много прагматични, делови и отношения на взаимно уважение и в политическата, и в икономическата области. Не е задължително да бъдем съгласни във всичко. Но за нас е много важен диалога, който водим с ръководството на Руската Федерация. И това е уважителен, аргументиран диалог. Защото към Русия също винаги има много подозрения. По повод енергийната политика в качеството на политически инструмент, по повод на това, че „руската мечка“ се е събудила и сега започва да притиска всички. Това съществува и много страни /като балтийските или Полша/ се страхуват от това, ако искате, исторически. А ние съвместно с ръководството на Руската Федерация успяхме да покажем, че са възможни отношения, които наистина са взаимно изгодни, взаимно уважителни, за което мога да ви дам много примери, включително и подписването на споразумението за „Южен поток“. Ние водихме тежки преговори. Защото всяка страна има своите интереси. И България ясно ги формулира. Аз съм признателен на тогавашния президент, настоящ премиер на РФ, който разбра и политически вярно оцени не само икономическата страна, но и вътрешната политическа конюнктура в България. Той разбра, че са били необходими взаимни отстъпки, за да може споразумението да бъде подписано. Ние поставихме своите условия не, за да няма споразумение за „Южен поток“, а за да бъде то балансирано и за да можем да го защитим пред българското обществено мнение, да покажем, че то наистина отчита българските икономически интереси, че българското участие ще бъде равноправно. Аз мисля, че това е много добър тон, който ние зададохме. Освен това, аз смятам, че България има свой „капитал“, така да се каже, в контекста на отношенията между Европейския съюз и Руската Федерация. Защото ние имаме, може би, най-добрата експертиза, по-добро разбиране на аргументите и страховете на Русия и затова, как Русия се променя. Някои други страни, които са отдалечени, познават може би по-слабо развитието на Русия. И в този контекст България ще бъде много активен участник в разговорите по всички въпроси между ЕС и Русия.

ВН: Събитията в Южна Осетия накараха някои източноевропейски страни да стигнат до извода, че трябва да форсират укрепването на своя отбранителен потенциал с активното участие на САЩ. България извади ли за себе си подобен извод от този конфликт? И още, съдейки по вашите оценки, военните бази в България, които разполага САЩ, потенциално не вредят на българско-американската дружба, така, както съветските бази в Източна Европа са навредили на дружбата между СССР и съюзниците му от Варшавския договор?

СС: Ние за себе си не сме направили такъв конкретен извод. Защото тук отново голямо значение има историята и народната психология. Българското общество никога на е възприемало Русия като потенциален агресор. Ние така или иначе модернизираме нашата армия. Българската армия е преминала на професионална основа, но модернизация не се е провеждала като минимум през последните 10-12 години. Така, че процесът на модернизация на българските ВС е необходим, ако искате, технологично, включително и за достигане на стандартите на НАТО. Но мога да ви уверя това не е насочено срещу Русия. Ние в момента продължаваме да съкращаваме армията си: приблизително от 40 хиляди на 30 хиляди и малко отгоре. Защото е по-добре да имаме по-малка армия, отколкото по-голяма по численост, но по-недееспособна. Днес не съществуват непосредствени заплахи пред териториалната цялост на България Но в нашия динамичен свят всяка страна трябва да бъде готова към това, че нещо случващото се много далеч от нашите граници, пряко влияе на стабилността в нашата държава. Това, което се случва в Афганистан, влияе върху нас така или иначе. Що се отнася до американските бази в България, аз бих поспорил с тези, които ги наричат „големи“. Сравнете ги с базите, които са съществували в Германия по време на Студената война. Там имаше десетки хиляди души в тези бази /българско-американското споразумение за сътрудничество в областта на отбраната от 2006 г. предоставя на САЩ да разполагат едновременно на четирите си бази в България до 2500 военнослужещи -бел.ред на ВН/. Без съмнение, новата реалност в света, появата на нови огнища на напрежение, изискват по-скоро голяма гъвкавост. Американската стратегия говори за присъствието Light foot - „леко“, а не тежко. Освен това ви обръщам внимание, че това са съвместни бази на българската и американска армии, под български флаг, с българско командване, но естествено, с присъствието на достатъчно значими американски съединения. Там ще се провеждат преди всичко учения, и възможно, те ще бъдат задействани за транспортни цели в различни международни мисии. Впрочем, България води със САЩ продължителни и също достатъчно трудни преговори за юридическия статут на базите. И ние винаги сме акцентирали вниманието на нашите партньори върху това, че за българите чуждата база не е нещо обичайно. Затова българската страна си запазва за себе си правото да прекрати тяхното използване, ако сметне, че базите се използват неправилно. Това е записано в споразумението. /БГНЕС