Учени са открили начин да включите щастието в мозъка си.
Мозъкът ви има вграден “ключ за щастие” и той няма нищо общо с пари, слава или късмет. Изследователи са открили, че определени мозъчни вериги се активират, когато практикувате малки ежедневни навици, които стимулират вашата система за награда. Тези навици са прости. Те не изискват талант или специални инструменти. Необходимо е само постоянство.
Когато се чувствате благодарни за нещо конкретно, мозъкът ви освобождава допамин. Когато помогнете на някого, дори по малък начин, мозъкът ви отделя окситоцин. Когато поемете бавна дълбока глътка въздух и успокоите тялото си, мозъкът намалява нивата на кортизол.
С течение на времето тези малки освобождавания започват да пренареждат емоционалните ви пътища. Мозъкът започва да избира радост по-лесно, защото веригите, които подкрепят щастието, стават по-силни.
Това е частта, която повечето хора пренебрегват. Щастието не е случайно чувство, което идва, когато животът стане перфектен. То е биологическо умение, което мозъкът ви може да научи. Колкото повече практикувате подкрепящи мисли и действия, толкова повече мозъкът ги превръща в автоматични реакции. Това означава по-спокойни утрини, по-устойчиво настроение и по-силна способност да се възстановявате от стреса.
Не е нужно да преследвате друг живот, за да се чувствате по-добре. Можете да започнете да формирате мозъка си от мястото, където се намирате. Една глътка въздух. Един акт на доброта. Един момент на благодарност. Мозъкът ви ще отговори.
Наталия Каменова
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
В пустинята в Калифорния бе забелязан ...
бтв Синема 14 декември 21:00ч.
Режисьор: Андрю Дейвис
В ролите: Майкъл Дъглас Стивън Тейлър Гуинет Полтроу Емили Брадфорд Тейлър Виго Мортенсен Дейвид Шоу Дейвид Сушей Мохамед Караман
По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:
- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?
Тя си поглежда гърдата и възкликва:
- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!