Защо Горанов тегли нов дълг за 2.2 милиарда лв. за ЧНГ?

Финансовият министър Горанов е записал в подготвения и внасян от него нов бюджет на държавата през следващата година да поемем над двойно по-голям нов дълг от тазгодишния от 1 милиард лева. В публикувания неотдавна за обществено обсъждане проектозакон се предвижда таван от 2.2 милиарда лева за емитиране на нов публичен заем, включително и на външни пазари, съобщава Сега. В закона за бюджета за тази година бе разписан таван за държавния дълг от 1 милиард лева, но само на вътрешния пазар. Този лимит бе достигнат в края на септември, като парите бяха предназначени за плащане на новите американски изтребители, нищо че от друга страна точно 2,2 млрд.лв., колкото кабинетът обяви, че стрували, „се изпариха“ от бюджетния излишък. Досега така и никой, най-малко финансовият министър, не е обяснил какво точно е сторено с нашите пари на данъкоплатци. Само напомняме, че с лихвите и сроковете на изплащане, тазгодишният дълг ще ни струва още над 100 млн.лв. лихви към милиарда. Към 2-та милиарда догодина – 300 млн.. А тогава нямаме да купуваме самолети. За какво ли са ни парите?

Решението за поемане на нов дълг е изненадващо, тъй като за 2020 г. бюджетът най-после е разчетен без дефицит. Такива са обявените намерения на финансовото министерство и за бюджетите за следващите две години. Не се и очакват огромни еднократни разходи от рода на тези за изтребителите.

В обясненията на средносрочната бюджетна прогноза, която съпътства проектозакона за бюджета, е записано, че за 2020-2022 г. е предвидена възможност за поемане на нов държавен дълг на пазара на държавни ценни книжа в обеми, по-големи от погашенията по държавния дълг за същия период. Целта е във фискалния резерв да се наберат около 1.8 млрд. лв. към края на 2022 г. Те трябва да осигурят необходимите средства за погасяване в началото на 2023 г. на емитираните през 2016 г. еврооблигации (2.2 млрд. лв.). Но 2023 г. е цели три лета след 2020 г. и това няма как да бъде оправдание. Още повече, фискалният резерв е над 5 млрд. над минималния си задължителен обем от 4,5 млрд.лв. и може да се справи с безлихвено финансиране на тази операция от собствените си средства, пресмята 19 минути.

Така например след вдигането на минималната заплата с 50 лв. до 610 лв. от началото на 2020 г. се очаква нарастване на приходите от социалноосигурителните вноски с 216.9 млн., а на подоходните данъци - със 70 млн. 10-процентният ръст на бюджетните заплати, в това число и 17-процентното увеличение за възнагражденията на учителите, ще осигури нарастване на социалноосигурителните вноски с 297.2 млн. лв. и