„Зомби“ вулкан, смятан за изчезнал преди 710 000 години, показва признаци на активност

Става дума за вулкана Тафтан в югоизточен Иран. Изследванията показват, че върхът на вулкана се е издигнал с около 9 см за период от 10 месеца между 2023 и 2024 г., като този процес все още не е прекратен.

Според екипа, подуването може да се дължи на натрупване на горещи флуиди и газове под върха или на магма, проникнала на около 4 828 м под повърхността и оказваща натиск върху хидротермалната система над нея.

През 2024 г. местни наблюдения също отбелязват увеличена вулканична активност, включително видим дим и емисии от пепел от кратера. Вулканите се класифицират като изчезнали, ако не са изригвали след Холоценовата ера, започнала преди 11 700 години.

Според водещия автор на изследването и вулканолог Пабло Гонсалес, с оглед на новите данни Тафтан вече трябва да се смята за „спящ“, а не „изчезнал“, съобщава ДейлиМейл. Това означава, че докато в момента вулканът не изригва, под него се натрупва натиск, който в бъдеще може да се освободи тихо или взривно.

„Нашите открития показват, че Тафтан е по-активен, отколкото се смяташе досега“, се посочва в изследването, публикувано този месец.

Екипът отбелязва, че откритията подчертават необходимостта от преразглеждане на вулканичната верига Макран в южен Иран и Пакистан, тъй като новата активност на Тафтан показва, че сегашните оценки на риска могат да са остарели.

През изследвания период върховите венти на вулкана са отделяли газове като водна пара, въглероден диоксид, серен диоксид, сероводород и водороден флуорид, като средният дневен обем на серния диоксид е около 20 тона.

Двукратни увеличения на газовите емисии на 16 и 28 май 2024 г. показват временно повишаване на налягането. Данните са получени чрез нов метод с сателитни измервания, наречен „common-mode filter“, който позволява да се премахне влиянието на атмосферата и да се получи по-ясна картина на движението на земната кора.

Изследването показва, че източникът на деформацията е плитък – на около 470–630 м под върха. Движения са регистрирани и по западните и източните склонове, но моделът на деформация не съвпада с валежи или земетресения, което предполага вътрешни вулканични процеси.

„Липсата на обратни сигнали за уравновесяване на налягането след активността показва потенциала за продължително натрупване на налягане под върха, което означава, че Тафтан остава опасна зона“, се посочва в заключението на изследването.

Гонсалес подчертава, че няма причина за страх от непосредствено изригване, но вулканът трябва да се наблюдава по-внимателно.

Тафтан е стратовулкан, разположен в провинция Систан и Белуджистан, близо до границата с Пакистан. Височината му е около 3 960 м над морското равнище, което го прави най-високия връх в региона.

Най-близкият ирански град е Хаш на около 130 км северозападно, а столицата на провинцията Заехдан с население над 500 000 души се намира на около 160 км. От пакистанската страна град Тафтан е на около 100 км и има население около 18 500 души.

В случай на изригване, близките общности могат да бъдат засегнати от пепел, нарушаване на въздушния трафик, увреждане на селскостопанските култури, замърсяване на водата и респираторни проблеми. Лавови и пирокластични потоци могат да разрушат инфраструктура, домове и земеделски земи. Токсичните газове като серен диоксид биха могли да причинят киселинни дъждове и лошо качество на въздуха.

Мария Пенчева