Берлинале: Кои от по-добрите филми могат да спечелят?

Павлина Желева 

След като някои от т.н. големи заглавия в официалния конкурс на провеждащото се в момента Берлинале не впечатлиха кой знае колко, няколко други, но не от мейнстриийм киното, успешно запълниха празнината. 

Кои филми не успяха? Замисленият като провокативна сатира на глезеното богатство Rosebush Pruning на Карим Айнуз, независимо от звездния си каст, включващ и чудесно изглеждащата Памела Андерсън, не успя да спечели одобрение. Филмът получи и някои похвали, но отнесе и (почти) ругатни заради грубичките си смешки с неприкрито сексуален подтекст. Развихрената интерпретация на някогашния „Юмруци в джобовете“, 1965 на италианския режисьор Марко Белокио наистина не е ортодоксална. Тя разделя на съставните им части двама братя, две сестри и слепия им баща, които едвам издържат да са заедно, но пък се задоволяват едни с други, и в преносния и в конкретния смисъл. В същото време жената (Памела Андерсън), която не понася мъжа си е инсценирала смъртта си, но живее в богата вила с компаньонка, готова на всичко. 

Другият филм, който не успя да спечели симпатизанти е At the Sea (Край морето) на Корнел Мундруцо. Не му помогна всеотдайността на Ейми Адамс, която дава всичко, за да покаже личната драма на жена, опитваща се трайно да се откаже от алкохола. Усилията й да си върне отчужденото семейство също не разчувстваха. Най-дразнещи обаче се оказаха маниерните танци, в които дъщеря й, тя самата, а и други членове на голямата балетна компания, някога ръководена от нея, уж изразяват някаква бурна страст. 

Жалко, защото и двамата режисьори заслужаваха повече. 

Но се появиха и бисери, които биха могли да се окажат сред наградените. 

На първо място (засега) поставям документалния филм на австрийско-италианския тандем Райнер Фримел и Тица Кови, чийто The Loneliest Man in Town запазва модела на киното, в което реално съществуващи хора играят себе си, но като в игрален филм. Красивата смесица между истина и измислица този път е концентрирана в личността на един 80-годишен самоук музикант, който през годините е научил всичко за американския джаз и Елвис Пресли. Затова предпочита да се обръщат към него с името Ал Кук вместо с истинското му австрийско име Алоис Кох. Овехтялата виенска сграда, в която се намира малкият му апартамент всеки момент трябва да бъде съборена. Принуден да разпродаде цялата си ретро покъщнина и безценни колекции от плочи и плакати, той взема важно решение. Ще замине, за първи път в живота си, в Америка и ще търси реализацията си там. 

Сред възможните призьори е и великолепният мексикански черно-бял Moscas („Мухи“) на Фернандо Еймке, добре познат на немската публика, в който деветгодишният Кристиян и угрижения му баща наемат скромна стая в огромния град. Сърдитата на живота самотница Олга я дава само за един, а не за двама души и момчето е принудено да се промъква в квартирата й тайно. Болестта на майка му е лоша и докато чака резултатите от лечението, то се скита из града. Вижда неща, които възрастният никога не би забелязал. Постепенно, между него и хазайката, заради общата им страст към машините с играта Space Invaders се заражда симпатия. Жената изцяло потъва в света на момчето, особено, когато й се налага да му съобщи за смъртта на майка му.   

Много добри са шансовете и на меланхоличния We are All Srangers на често работещия в чужбина, но този път завърнал се в Сунгапур Антъни Чен. Отново сме в голям град с небостъргачи и модерни влакове, които обаче винаги отвеждат главните герои в скромен ресторант. Там бащата се труди, синът му безделничи, после се влюбва, после пак безделничи, докато животът сам не го принуди да поеме грижата за младата си жена и новороденото им дете. Лиричен и красиво романтичен, филмът показва малките хора, които не могат да излязат от социалната си обособеност. Прави го с доброта и емоции, които не се натрапват.

Други два филма се връщат в минали епохи – Rose на Маркус Шлайнцер, вторият австриец в конкурса и Salvation на Емин Алпер, вторият турчин в него. 

В първия действието се развива в началото на 17 век и показва жена, представяща се за мъж. Причината е, че само така тя може да стане собственик на земята, чийто притежател е бил убит по време на война. Страхотната немска актриса Сандра Хюлер е неподражаема в тази жестоко предизвикателна роля. 

Във втория попадаме в планинско село, разделено на две. В него живеят различни кланове, които се ненавиждат, но не се нападат. До момента, в който братът на духовния водач започва да вижда видения, които, според него, му нареждат да поведе хората на бой. Безупречно е преплитането на индивидуалната с лудост с колективната.

Щом става дума за добро кино, няма как да не включа в него и свръх аскетичния „Лъст“ на Ралица Петрова, който се превърна в култов филм на паралелната програма „Форум“. До крайност минималистичен показва виждането й за преодоляване на тежка травма. Ралица оставя главната си героиня, здраво пристегната с въжета, да виси с главата надолу, докато тялото усети „нещото“, което му липсва. Далеч от традиционното разказване, филмът заслужава допълнително внимание, с което най-вероятно ще бъде удостоен по време на предстоящите му прожекции на СФФ в България.